Адекватно е документирано, че всяка година в океаните навлизат големи количества пластмаса, които замърсяват моретата, затрупват плажове и застрашават дивата природа, пише “CNN”. И че пластмасовото замърсяване е открито дори в най-отдалечените райони на Земята, като Антарктида или в най-дълбоките части на нашите океани.
Но сравнително малко се знае за нивата на пластмаса, отаени на морското дъно и в дълбоководните утайки в основата на нашия свят.
Ново проучване на австралийската национална научна агенция CSIRO и публикувано в списанието Frontiers in Marine Science в понеделник хвърли малко светлина върху този пластмасов проблем, изчислявайки, че на океанското дъно има 14 милиона метрични тона микропластмаса. Това е повече от 35 пъти повече пластмаса, отколкото се смята, че плава на повърхността, предполага проучването.
Изследователите казват, че работата е първата глобална оценка на микропластмасите – парчета пластмаса, които са износени от елементите на малки фрагменти, по-малки от 5 милиметра (0,19 инча) – на морското дъно.
Използвайки роботизирана подводница, екипът събра проби от дълбоководни утайки до 3000 метра дълбочина от шест обекта в Голямата австралийска река, на разстояние до 380 километра (236 мили) от брега на Южна Австралия.
Анализът на взетите 51 проби установи, че има средно 1,26 микропластични парчета на грам седимент. Изследователите казват, че това е до 25 пъти повече микропластмаса, отколкото предишни дълбоководни проучвания са установили. Джъстин Барет от отдел “Океаните и атмосферата” на CSIRO, която ръководи проучването, заяви в изявление:
“Дори дълбокият океан е податлив на проблема със замърсяването с пластмаса.”
“Замърсяването с пластмаса, която попада в океана, се влошава и се разпада, завършвайки като микропластмаса”, подчерта тя и допълни:
“Резултатите показват, че микропластмасата наистина потъва на дъното на океана.”
Учените нарекоха пластмасовите отпадъци “едно от ключовите екологични предизвикателства от това поколение” и проблемът е международно признат екологичен такъв. Пластмасата е устойчиво замърсяване, което вреди на дивата природа, на самия океан и наред с това замърсяване нараства загрижеността относно потенциалните рискове за здравето, които представлява за хората.
Учените очакват оттук нататък проблемът само да се влошава, тъй като производството на пластмаси и съответно замърсяването ще нараснат през следващите години.
Едно скорошно проучване предполага, че дори ако сме предприели незабавни и координирани в световен мащаб усилия за намаляване на потреблението на пластмаса, все още ще има около 710 милиона метрични тона пластмаса, които ще замърсят околната среда до 2040 година. Д-р Дениз Хардести, главен изследовател и съавтор на изследването, заяви, че те са “изненадани да наблюдават високи микропластични натоварвания на толкова отдалечено място”.
Изследванията показват, че пластмасата може да се натрупва на морското дъно чрез потъване през водния стълб или от течения, които транспортират микропластмасите надолу по подводните каньони до дълбокото морско дъно. Харедести заяви:
“Нашите изследвания установиха, че дълбокият океан е мивка за микропластмаси.”
“Като идентифицираме къде и колко микропластмаса има, получаваме по-добра представа за степента на проблема.”
Основните проби са взети през март и април 2017 г. от дълбочина между 1655 метра (5400 фута) и 3062 метра (10000 фута). След това изследователите мащабират своите данни, извадени край бреговете на Австралия, за да получат глобална оценка за теглото на микропластмасите в дълбоководни утайки и достигнаха оценка от 14,4 милиона метрични тона – оценка, която според тях е консервативна, тъй като местоположението е отдалечено и се намира доста далеч от градските населени места.
Докато техните открития показват огромно количество микропластмаси на морското дъно, изследователите казват, че това е част от общото количество пластмаса, което се изхвърля ежегодно в световните морета.
Около 150 милиона метрични тона пластмаса вече плават в нашите океани – с допълнителни осем милиона тона, навлизащи във водата всяка година, според Световния икономически форум. А изследователите казват, че по-голямата част от пластмасата, изхвърлена в океана, вероятно попада на бреговете, а не на повърхността или дъното на океана.
Резултатите показват, че е по-спешно от всякога да се намерят ефективни решения за спиране на замърсяването с пластмаса, преди да достигне океаните, както и да се намали употребата на пластмаса като цяло, смята още Хардести.
“Това ще помогне да се обогати информацията, на база на която се изготвят стратегиите за управление на отпадъците и да се създадат промени в поведението и възможности за спиране на навлизането на пластмаса и други боклуци в нашата среда”, каза тя и беше категорична:
“Правителството, индустрията и общността трябва да работят заедно, за да намалят значително количеството отпадъци, които виждаме по нашите плажове и в нашите океани.”
