Семейството и здравето заемат водещо място в ценностната система на българите. Това показват резултатите от национално представително проучване на тема „Най-ценните неща за българите“, проведено по поръчка на ДЗИ по повод 80-годишнината на застрахователната компания, съобщава Агенция „Фокус“.
Според изследването 42,7% от участниците определят семейството като най-важното нещо в живота си, докато 40,8% поставят здравето на първо място. Значително по-малък дял от анкетираните посочват приятелите и финансовото благополучие, които получават по 15%. Резултатите показват, че основните човешки ценности продължават да имат много по-голяма тежест от материалните придобивки.
Младите поставят по-силен акцент върху финансовото благополучие
Проучването установява съществени различия в приоритетите на отделните поколения. За 25,5% от представителите на поколението Z материалното благосъстояние е водеща ценност. При по-възрастните участници този дял спада до 10,3%.
Разминаване се наблюдава и по отношение на удовлетворението от печеленето на пари. То носи положителни емоции на 57,4% от младите хора, докато сред по-зрелите участници процентът е 27,6%.
С напредването на възрастта хората започват да ценят повече спокойствието, природата и моментите, прекарани със семейството. Увеличава се и интересът към книгите, които са важни за 18,1% от младите и за 39,7% от най-възрастните анкетирани.
Обратна е тенденцията при облеклото и обувките. Те имат значение за 46,8% от поколението Z, но само за 25,9% от представителите на поколението Baby Boomers.
Тези резултати показват как житейският опит и различните етапи от живота влияят върху личните приоритети.
Близо две трети от българите приемат традициите като част от своята идентичност
Традициите продължават да имат важно място в живота на българите. Според данните 63,8% от анкетираните ги възприемат като неразделна част от своята идентичност, а 63,5% смятат, че съхраняването и предаването им на следващите поколения е важно.
За повече от половината участници традициите са преди всичко символ на принадлежност и връзка с миналото, а не толкова част от ежедневните им навици.
Особена стойност имат семейните спомени и предметите, които ги съхраняват. Общо 42,5% от анкетираните посочват снимки, албуми и вещи, свързани със значими лични преживявания, като неща, с които не биха искали да се разделят.
Доброто възпитание е най-ценното наследство според 61% от анкетираните
Когато става въпрос за това какво искат да оставят на следващите поколения, българите поставят нематериалните ценности далеч пред финансовите и имуществените придобивки.
Най-голям дял от участниците, 61%, определят доброто възпитание като най-важното наследство, което могат да предадат. След него се нареждат моралните ценности с 14,3% и знанията и уменията с 13,2%.
Материалните придобивки остават значително по-назад. Едва 4,7% посочват имота и дома като най-ценно наследство, а 4,2% отдават водещо значение на финансовата сигурност. Данните показват, че за повечето българи истинската стойност на наследството се измерва основно чрез възпитанието, принципите и знанията, които оставят след себе си.
Българите ценят здравето и семейството, но невинаги предприемат мерки за защитата им
Изследването откроява и съществено разминаване между ценностите, които хората определят като най-важни, и практическите действия за тяхното опазване. Общо 88,2% от анкетираните определят здравето като изключително ценно, а 79,8% дават същата оценка на семейството.
Въпреки това само 24,2% от участниците имат опит със застраховка „Живот“. За сравнение, близо 70% притежават автомобилна застраховка. От ДЗИ коментират, че тези резултати разкриват възможности за повишаване на застрахователната култура и за по-добра информираност относно начините за защита на хората и ценностите, които обществото определя като най-значими.
Проучването е осъществено през септември 2026 година от BluePoint чрез онлайн интервюта. В него са участвали 600 мъже и жени на възраст между 18 и 65 години, живеещи в градовете на България.
Присъединете се към нашия Телеграм
