Полицията получи достъп до данните за телефонните разговори и сърфирането в интернет

От днес полицията получи достъп до трафичните данни от мобилните телефони и сърфирането в интернет на гражданите, без да й е необходимо съдебно разрешение. Това стана възможно с влизането в сила на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Той беше публикуван в извънреден брой на Държавен вестник.

Справка на Искра.бг показа, че с нормативния акт се изменя Закона за електронните съобщения, с който се дава на практика безконтролен достъп на Министерството на вътрешните работи, СДВР и Областните дирекции на полицията. Така те ще имат възможност да разбират с кого сме говорили, кога сме говорили, колко време сме говорили и къде сме се намирали. Тази информация ще се предоставя от мобилните оператори. Те и в момента са задължени да я съхраняват 6 месеца.

Същественото в случая е, че полицията няма да получава достъп до съдържанието на телефонните разговори, както и до съдържанието на имейлите, които сме изпращали или получавали. Ще могат да разбират само кой е подателят или кой е човекът, с когото сме разговаряли. Това е така, защото трафичните данни не засягат същинската кореспонденция.

Пред Искра.бг адвокат Михаил Екимджиев потвърди, че полицията вече ще има достъп до телефонните и интернет връзките безконтролно. И добави:

„Точно това означава – без да се разкрива съдържанието на конкретната кореспонденция. Всичко останало – кой номер с кой номер говори, разбира се титулярите са лесни за откриване, какво е било местоположението, каква е продължителността на разговорите, от кои клетки е осъществена, тоест какво е местоположението, ще бъде ясно. Нали разбирате, че ако някой любознателен полицай 6 месеца анализира вашето ежедневие и знае с кого разговаряте първо, когато станете, той може да проследи кога отивате на работа, вие ставате човек, който е много по-лесен за профилиране и за проследяване, ако щете. Да не говорим, че в съществуващата до момента уредба трафичните данни се използваха само за разкриване на тежки и умишлени престъпления, които са наказуеми с 5 или повече години лишаване от свобода и то след предварително дадено разрешение от председател на районен съд или на упълномощен от него съдия. Оказва се, че уж за контрол на това дали се спазва карантината, практически може всеки полицейски началник да получи директно тази информация от операторите. А как операторите могат да преценяват, като го няма независимия орган съд, дали тази информация се иска за контрол на карантината или за някакви други частни интереси?“

Екимджиев подчерта, че в приетите текстове наистина има изискване полицията да иска предоставяне на трафичните данни само на лица, които са поставени под карантина. Но според него, след като няма съд, който да провери това, може да има злоупотреби и да се искат данни на хора, които не са под изолация.

„Очевидно целият контрол на закона е оставен в ръцете на МВР, което многократно е доказало неспособността си да го прави. Знаете как излизат скандали със специални разузнавателни средства, изтича информация и т.н. Сега това ще става съвсем лесно и легално.“, смята адвокатът.

Той обясни, че ролята на съда е да контролира, че достъпът ще бъде свързан с целите на закона, които досега са били опазване на националната сигурност и предотвратяване и разкриване на тежки и умишлени престъпления. И добави:

„Сега се добавя още една легитимна цел. Добре. Но месечно в момента се дават хиляди, а понякога и десетки хиляди разрешения за достъп до такива трафични данни. До момента няколкостотин са карантинираните лица. Какво пречи за тях да се поиска същото разрешение, но от съда?“

Според Екимджиев ако съдът дава разрешение за достъп до трафичните данни и в случай на карантина, това ще запази за усещането за контрол.

Какво представляват трафичните данни?

По закон трафичните данни включват номера на викащия и викания краен потребител, както и номер на карта за електронно разплащане. Освен това продължителност на повикването – начало и край, определени с точност до секундата при техническа възможност. Трафичните данни включват и вида на предоставяната услуга, както и точките на взаимно свързване при осъществяването на повикването. Освен това се съдържат данни за зоните – часови и териториални, както и местоположението на потребителя на услугата.