По следите на българските занаяти, Евгени Димов и неговите оръжия, познати по целия свят

„По следите на българските занаяти“ днес ще ни отведе на пътешествие, в което се срещат оръжията и изкуството. На гости ни е един изключителен майстор и представител на Сопотската гравьорска школа – Евгени Димов. Той се занимава с фина миниатюрна гравюра и инкрустации върху дърво и метал. Също така е и един от учредителите на Националната занаятчийска камара. 

Чрез своите умения майсторът изработва художествена украса на различни по вид и приложения ножове, гравиране и украса на пистолети и револвери, и изработка на дървени ергономични ръкохватки за тях. Също така извайва украса на ловни приклади, включваща както флорални орнаменти, така и ловни сцени. 

Старанието и любовта, които влага в работата си, му носят признание, уважение и участие в различни престижни изложби. Негови произведения са оценени не само у нас, а и носят на България международна слава. 

На уникален арбалет, изработен от ръцете на майстора, се наслаждава кралят на Йордания Абдула II. Един от ножовете му е станал притежание на дубайския шейх Мохамед.

Неговите творения се намират и в домовете на видни фамилии и колекционери от целия свят. Как е започнал пътят му и с каква друга дейност е спомогнал за запазването и развитието на занаятите в родината ни, четете в следващите редове… 

Г-н Димов, какви са традициите, когато говорим за гравиране на оръжия в България и откога датира този занаят по нашите земи? 

Традицията в украсата на личното оръжие, разбира се, е хилядолетна – ако погледнем в общ план. Интересен е пътят на развитието ѝ. Нашият народ е имал уникалния шанс да бъде позициониран между две коренно различни култури – да ги наречем условно източна и западна.

И от това си положение той е имал възможността да заимства и от двете (разбира се с различен превес през вековете), но така, че днес да се получи една много интересна естетика, която хем си е наша – но като че ли не съвсем, хем е източна – но не точно, хем и западна – но не толкова.

Това неминуемо се отразява и в работата на съвременните български майстори в областта на оръжейната украса. Разбира се мащабът ни не е голям, но зарядът е силен и това обяснява наличието на толкова добри майстори, които са на наистина световно ниво.

Като пример мога да дам част от една дискусия с колеги от САЩ, която се състоя преди десетина години. Показвайки им работите на сопотските майстори, те споделиха че недоумяват как е възможно да има толкова добри гравьори и резбари в едно малко провинциално градче.

Кое Ви накара да започнете да се занимавате с гравиране и оръжия и кога започна Вашият професионален път?

Всичко започна случайно и може би не съвсем – през 1992-ра година. Винаги съм имал търсения в тази област. Но възможността да срещна и изуча занаята от най-добрия през годините, да работя и общувам с най-добрите, ме е оформило като такъв, какъвто съм. Първите, а и не само първите си стъпки в гравирането, дължа на моя учител Светлозар Райчанов – творец от световна величина. 

А защо точно оръжия? На такъв въпрос е прието да се пише за страст към тях, ала истината е, че аз нямам специално отношение към оръжието. С еднакъв интерес мога да гравирам нож, приклад, кутия за бижута или електрическа китара. По-скоро пазарът и неговото търсене ме насочи натам.

Творчеството Ви е познато както в България, така и по целия свят. За Вас кое е най-ценното признание, което сте получавал и кой е моментът, който никога няма да забравите? 

Ако трябва да избера едно нещо, то това е може би оръжейно-ювелирният стаж в хранилищата на държавния музей Ермитаж в Русия. На това място през 2017-та година имах невероятния шанс да се срещна и то в директен контакт с едни от най-добрите световни образци.

Да получа безценни разяснения от музейните работници и реставратори, които на това ниво са научни работници. Да видя как се отразява времето на различни техники, които ползвам в ежедневната си работа – буквално да видя как би изглеждала една моя работа след 400 години да речем.

И не на последно място – да провеждам занятията заедно с едни от най-талантливите в света творци в областта на художественото хладно и огнестрелно оръжие. Това са едни от най-продуктивните дни в моя професионален живот, които няма да забравя.

Разкажете ни за най-интересните техники, с които боравите? 

Всички прилагани техники са интересни, защото само с тях може да се постигне определен резултат. По-интересно е съчетанието между тях да е в някакъв хармоничен баланс. Признавам, понякога се върви по много тънък лед.  А иначе като основни техники – това са фината дърворезба, металогравюрата, гравирането на кост, и инкрустациите във всичките им разновидности. Техники, които са стари колкото света.

Ако можем да разчетем езика на орнаментите, кои са скритите символики в тях?

Всички орнаменти – от най-абстрактния и архаичен до най-реалистичния и модерен, произлизат от нашия живот и заобикалящата ни среда. И всяко правило, природен и хармоничен закон, важи с пълна сила и за тях. Не би и могло да е иначе. Всеки техен елемент е шлифован от поколения майстори и не е случаен и самоцелен.

Освен в своята работа, използвате знанията си, за да организирате курсове и да поведете други хора в това поприще. Има ли интерес към заниманията и кое е най-ценното качество, което трябва да притежават Вашите курсисти. 

Споделянето на знания и опит са ангажименти, които всеки занаятчия трябва да поеме на даден етап. Занаятът е оцелял защото е бил споделян.

Бих казал че интересът към моя занаят е доста по-голям от времето, което мога аз да отделя затова. Групите в курсовете за големи и кръжоците за деца се запълват без изключение. И така е от години.

Най-ценното качество, което трябва да притежава всеки курсист е това, да е търсещ човек. И търпелив, за да придобие нужните умения. Но и също да знае, че занаятът не е в уменията, а в това какво правим с тях.

При децата се старая да ги науча, че каквото и да правят в техния живот, трябва да се стараят да го правят възможно най-добре. А и да не престават да се забавляват, защото иначе няма смисъл.

Председател сте на сдружението „Сопотския еснафъ“. Каква бе причината за неговото създаване и какви са целите на Вас и хората в него? 

Сдружението го създадохме през 2005-та година. Целта ни бе да започнем да сформираме някаква реална общност на занаятчиите и творците от града ни и региона. Общност, в която колеги и съмишленици общуват и обменят материали, информация, мисли и идеи помежду си.

Струва ми се че тогава не си давахме сметка какво напипваме като модел на поведение между занаятчии. Факт е, че оттогава „Сопотски Еснафъ“ с новите и нови членове придоби национален, а вече и международен мащаб.

Работилниците ни, които се помещават в две прекрасни възрожденски сопотски къщи, се превърнаха по-скоро в средище в центъра на България. И освен нашите занаяти, приютяват стотиците приложници от страната и чужбина, които идват на организираните от нас събития, срещи и обучения.

Довършете изречението: За мен занаятите са…..

…нещо стабилно, искрено и истинско. Във все по-синтетичния ни и объркан свят…