По следите на българските занаяти: Детелина Дачева и светът на везбата

0
565
Детелина Дачева
Детелина Дачева. Снимка: Личен архив

„За какви занаяти пишеш по време на война?“

Преди броени дни ми зададоха този въпрос. В интерес на истината и аз съм се питала същото. Редно ли е, етично ли е да разказваме за занаяти на фона на война?

Истината е, че за мен не просто е редно, а е належащо! Да оставим само едни тежки новини, означава, че ще допринесем възможността тъмнината да ни завладее. Да покажем добрите примери е начин, по който даваме възможност на светлината да си проправи път. Красивото в света не бива да измества фокуса от грозното, но да се отречем от него, само защото лошото съществува, би било равно на разруха.

Никога не съм била само за добри новини и приказни интервюта, нито само за онези, които описват проблемите, но съм категорично зад твърдението, че трябва да съществува балансът. А всички ние, които сме в ролята на пишещи и четящи, носим отговорност този баланс да съществува.

Днешното интервю в рубриката „По следите на българските занаяти“ е с Детелина Дачева, която е майстор-везбар. Срещата с нея е пример за това, че ако работим много и следваме сърцето си, трудностите отстъпват пред възможностите. 

30 години Детелина работила в сфера, която не била нейно призвание, а днес е превърнала любовта към ръчния труд в свое основно поприще. Оставям на нея да Ви разкаже повече за себе си и своята работа.

Г-жо Дачева, разкажете ни кога беше първата Ви среща с везбарството и как започнахте да практикувате този занаят?

Казвам се Детелина Дачева. Родена съм в гр. Монтана. Бродирам от дете. На всички тези умения ме научи леля ми Параскева (Кева), сестра на баща ми. През целия си живот съм се занимавала с везба.
Професията ми по образование е „Финанси” и почти 30 години работих в сферата на банковата система. Тя не беше моя професия по призвание, а по стечение на обстоятелствата.
Преди 10 години моята любов към везбата надделя и от мое хоби стана основно занимание. Явих се и защитих майсторска степен пред Националната занаятчийска камара и съм майстор-везбар.

Към кои от изделията, които изработвате, има най-голям интерес и какво усещате, когато създавате даден продукт?

Най-голямо удоволствие за мен е да направя възстановки по автентични 100-200 годишни носии и части от такива. Ползвам ръчно тъкани платове и се придържам към автентичния модел. Пресъздала съм много Софийски свиленици. Пресъздадох и първата в България лятна Трънска носия с манофил.  

Не един и двама световни модни дизайнери красят колекциите си с български шевици. Смятате ли, че е правилно да се превръщат в мода, ако създателите не са наясно с тайния език, който носят?

Този въпрос може да се разглежда многостранно. Създателите на тези модни колекции задължително трябва да са запознати с тайнството и посланията на българската шевица и да ги презентират, представяйки техните модни облекла. Аз съм за това, автентичната българска шевица да намира приложение в съвременни дизайни, защото само по този начин ще се запази интересът на бъдещите поколения към нея.

Кои са основните цветове в традиционната българска везба и какво символизират?

Цветовете са играли важна роля в традиционната българска везба. Червеният цвят символизира кръвта на майката и новия живот. Той пази от уроки и магии. Булката е носила червено було (до 1920 г.), а новороденото дете е било повивано в червени пелени.
Зеленият цвят е израз на вечния живот и се свързва с дървото на живота, който е един от символите в българската шевица – тристепенният символ на вселената.
Жълтият цвят е свързан със Слънцето, огъня и светлината, а когато става дума за отвъдното – с починалите и с онези хора, за които успехът е предопределен. Белият цвят е чистота, неприкосновеност, непорочност и Божия светлина.

На колко вида се делят орнаментите и какво е значението им?

Във всяка шевица се крие дълбока символика. Мотивите са били пряко свързани с бита на българина. Везани са шевици за плодородие, за здраве и защита от зли сили. Именно затова те са се изобразявали върху народните носии.
Трудно е накратко да се опишат отделните символи, но ако се вгледаме шевици се срещат и по ръбовете на ризите. Това е така, защото ръкавите са били широки и оттам може да премине злото. Те са разкривали социалния статус и етническия произход на дадения човек. Шевиците сами по себе си представляват сложни комбинации от геометрични фигури.

Майсторите казват, че това изкуство дава много защитни функции, които много от нас днес не познаваме. Как се случва това и усещали ли сте влиянието на шевиците върху себе си?

Всеки майстор, който е изтъкал плата, ушил и най-вече извезал дадена шевица, е вложил своя енергия във всеки елемент. Българската шевица е зареждаща и за да можеш да я претвориш, трябва да я носиш в сърцето си.

Как българите са практикували везбарството в миналото и има ли днес желаещи, на които да предадете знанията си?

На младите жени им е било разрешено да бродират до сватбата и след това, когато техните дъщери навършат 12 години. Желаещи днес няма много, особено за тежката везба. Аз имам 2 сина. Те са големи родолюбци, но за съжаление няма на кого да предам занаята. Дано някога имам снахи, желаещи да го усвоят.

Имате редица награди. С коя се гордеете най-силно?

Най-много се гордея с приза си „Пазител на традициите” за 2020 г.

Нека запалим Искрата! Може би сте занаятчия или познавате такъв човек, чиято работа заслужава да бъде позната на обществото. Пишете ни на iskra@iskra.bg, за да разкажем за неговия професионален път и попрището, което е признал за свое.

Абониране
Известие от
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments