Аз смятам, както и много от анализаторите, че е голяма вероятността да отидем на предсрочни избори, отколкото да има кабинет в това Народно събрание. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров преди да започне отчетно-изборното заседание на Регионалния съвет на конфедерацията в Бургас.
„Мисля, че повече от 50% е вероятността да вървим към предсрочни избори поради това, което чуваме и виждаме от политиците.“
На въпрос на Искра.бг какво му е мнението за предложението за таван на горивата, Пламен Димитров отговори, че не смята, че е ефективно и че трябва да се намери друго решение.
„Трябва да има решение на регулаторите и да стане ясно защо получаваме и ползваме руския Урал, който е с до 30% по-евтин от Брента в момента, както и защо тази цена, която виждаме по бензиностанциите е такава накрая. Тук имаме нужда регулаторът да се намеси, а не да слагаме тавани, нали? Защото, когато има тавани се връщаме в едни стари времена, от които идват дефицити. Това дали рафинерията получава нефта през Швейцария или откъдето го получава – не ми е ясно точно, но очевидно, че има какво да се свърши в тази посока и дали са прави от опозицията за това левче, че някъде отива – не знам, но със сигурност е въпрос дали трябва се начислява и да го плащаме ние.“, обясни той.
Пламен Димитров коментира пред журналисти, че след IX-ия редовен конгрес на КНСБ преди два месеца и половина, в момента провеждат областни заседания за избор на органите на регионалните си съвети в цялата страна и сега са в Бургас. Той добави: „Използваме в този разговор с нашите синдикални организации да чуем техните притеснения, тревоги, предложения и искания по повод основните проблеми, които имат хората – именно справянето с инфлацията и исканото заради това увеличение на заплатите. Няма нещо изненадващо в това.“
„Навсякъде и през последните 6 и повече месеци, откакто инфлацията галопира, достигна 17% без малко според официалните данни на Националния статистически институт. Нашите данни показват на това, което ни наблюдаваме 20-те стоки и услуги на тези групи, които наблюдаваме – хляб, сирене, мляко, домати, бензин, сметки за домакинството и т.н. – нарастването е 46%. Това няма как да не тревожи хората. Още повече, че на фона на вече утвърденото от КЕВР увеличение на топлофикацията, което започва да се вижда в хоризонта към септември-октомври, с около 30% увеличение в много от регионите и областните градове, 40% увеличение в София. Увеличение на цената на водата във всички областни градове и не само, което се очакваше и за електроенергията. И това искане най-накрая от синдикалните ни организации, предполагам и тук ще чуем подобно предложение, за актуализация и увеличение на заплатите с поне очакваната инфлация. Очакваната инфлация за нас е тази, която НСИ наблюдава – около 20% ще стигне декември спрямо декември. Така че това са нашите искания – кумулативно през годината всички сектори, браншове, бюджети, частния сектор и държавните предприятия да получат тази възможност през договаряне на заплатите на един път или на два пъти. И трябва да ви кажа, че това става. Средната заплата в частния сектор в България нарасна с 12% юни тази година спрямо същия месец на миналата. Тоест независимо кризите, цените на електроенергията, газа и всичко, което става – частният сектор увеличава заплатите и под натиска на исканията на работниците, и под натиска на исканията на пазара на труда.“, заяви Димитров.
Съвестният бизнес вдига заплатите без нашия натиск, категоричен е той и убеден, че през второто полугодие ще има още една стъпка, за да могат да бъдат покрити всички инфлационни нива във всички браншове. Бюджетните системи има движение нагоре след актуализацията на бюджета, коментира Димитров.
Пламен Димитров не вижда пряка връзка между преговорите за съставяне на правителство в рамките на настоящото Народно събрание и повишението на процента на инфлацията в България. По думите му инфлацията в България се движи основно от 2 фактора – външният, но не е единственият и твърдението, че цялата инфлация е привнесена не е вярно, защото в Европейския съюз и Еврозоната нивата на инфлацията са между 8% и 9%, а в България приближават 17%.
„Вторият фактор, който влияе, е спекулативният – няма обяснение например защо черешите в Кюстендил ги изкупуват 1,30 от производителя, а в София са 5 лева. Очевидно тук няма пазарна логика. Подобна е ситуацията с червения домат – в София е 4 лева, а миналото лято беше 2 лева – без газ, без ток – гледан е на полето. Има много примери, тоест спекулативният елемент изисква държавата да активира контролните си механизми и регулаторите, които в момента не работят. И ако политическата стабилност продължи и те сигурно ще спрат да работят. Това е единствената връзка.“, обясни той.
