Ситуацията в политическия живот на страната в момента може да се приеме като назидание към предишното управление. В нея се вижда ясен пример какво е можело да бъде в годините назад. Това заяви пред „БНР“ политологът Първан Симеонов.
Ако до съвсем скоро любопитен е бил образът на Слави Трифонов, „сега интересната фигура е Румен Радев“, коментира още Симеонов. Именно тук анализаторът вижда възможен капан, в който неусетно да попаднем. Причината – служебният кабинет може да ни допадне дотам, че това да окаже влияние върху демократичните рефлекси на обществото.
Грешката, която специалистът допуска, че е възможно да бъде допусната, това е „да търси нова силна личност, която да замени старата силна личност, а не да търсим политики, дългосрочна визия, реформи“.
Случаят е такъв обаче, смята политологът, че държавният глава „кандидатства да стане президент, а не премиер. Кое е важното при образа „Радев“ – разсъждаваме като политически образи, не като личности: това е една от малкото опции, които могат да променят, без да счупят“.
Първан Симеонов отбеляза, че единствено настройката анти-ГЕРБ няма да доведе до нужното решаващо мнозинство, благодарение на което да случим промяната. Важното е да установим коя е необходимата спойка и реално възможно ли е Румен Радев да се превърне в „политически патрон на едно такова обединение, както беше политически патрон на протестите“.
Българският народ не е склонен да се доверява гратис, нито пък иска революционни и резки промени. Онова, от което се нуждаят гражданите, е да заменят с нещо сигурно вече съществуващото. В тази връзка и покрай необходимото „известно освовежаване“ на познатото управление, служебният кабинет започва да става все по-симпатична алтернатива.
Въпреки че се минаха 30 години от демокрацията, в България все още има какво да се изчегъртва, има институции за ревизиране, констатира Първан Симеонов. Единият лагер от протестите има свръхочаквания за предстоящите проверки, докато другият ще ги нарече „реваншизъм“.
