Отправя ли се технологичният сектор на Китай към най-тежката си криза със заетостта?

0
65
Програмист
Програмист. Снимка: Pixabay

Огромният технологичен сектор в Китай може да се отправи към най-тежката си криза със заетостта някога, пише „CNN Business“. Някога свободната индустрия дълго време беше основният източник на добре платена заетост в Китай, но според проучвания големите компании намаляват в мащаб, невиждан досега, докато правителството на президента Си Дзинпин продължава репресиите срещу частните предприятия.

Съкращенията на втората по големина икономика в света идват в резултат на борбата с нарастващите случаи на COVID-19, спада на жилищния пазар и геополитическото напрежение. Те заплашват да се превърнат в сериозно главоболие за правителството, което иска да даде приоритет на икономическата и социалната стабилност тази година – когато се очаква Си да поеме почти безпрецедентен трети мандат.

Китайското правителство казва, че общият процент на безработица в страната остава стабилен, като се колебае между 5% и 5,5% през последните месеци. И засега тази година няма официални данни за свързаните с технологиите загуби на работни места. 

Частните проучвания обаче показват, че работните места се губят в цялата икономика, и в частност в технологиите. Според Lagou, един от най-големите уебсайтове за набиране на технологични кадри в Китай, 2,76 милиона технически служители са отбелязали статуса си в платформата като „напуснали работата“ през март – 260 000 повече, отколкото през декември и около 60000 повече в сравнение със същия месец на миналата година. Повечето от загубите на работни места са съсредоточени в големи градове като Пекин, Шенжен, Гуанджоу и Шанхай, добави Лагоу.

Докато технологиите са един от най-тежко засегнатите сектори, през последните месеци пострадаха и други индустрии. Изследване на Tongdao Liepin, друг основен уебсайт за набиране на персонал, установи, че около 57% от китайските компании, анкетирани през януари, са уволнили между 10% и 50% от работната си сила миналата година. Загубите на работни места са съсредоточени в образованието, недвижимите имоти и свързаните с интернет индустрии, добавя изследването.

Коментарите на висши служители през последните месеци също показват, че китайското ръководство третира безработицата като сериозна загриженост. За да усложни още повече нещата, тази година ще видим рекорден брой завършили колеж – 10,76 милиона – които напират да влязат на пазара на труда. Много от тях обикновено влизат в технологичната индустрия, която дълго време е двигател на икономическия растеж и нови работни места, особено за млади, добре образовани работници. Именно технологичната индустрия в страната изигра основна роля в бързото разрастване на нововъзникващата средна класа в Китай. Според правителствената статистика заплатите в технологиите надвишават средните за страната с около 80%.

Китайското правителство казва, че неговата „цифрова икономика“ – която включва ИТ, телекомуникации и интернет – дава работа на близо 200 милиона души. В цифрата влизат както работещи на концерти, така и работници на пълен работен ден и е около една четвърт от общата работна сила в страната.

Докато технологичните гиганти в страната не са говорили публично за съкращения на работни места, местни и чуждестранни медии наскоро публикуваха съобщения за планове за огромни съкращения в големи компании. По-рано този месец „Ройтерс“ съобщи, че Alibaba (BABA) и Tencent (TCEHY) се готвят да съкратят заедно десетки хиляди работни места. Alibaba може да съкрати повече от 15% от общата си работна сила тази година или около 39 000 работници, докато Tencent може да намали между 10% и 15% от персонала си в някои ключови звена, пише „Ройтерс“, позовавайки се на анонимни източници, запознати с плановете на компанията.

JD.com (JD) също така планира да съкрати между 10% и 15% от работната си сила в своето подразделение Jingxi, което купува групово, каза за „CNN Business“ човек, запознат с въпроса. Според някои публикации в социалните медии, JD.com (JD) уволни някои работници по-рано тази седмица с бележки, които гласят:

„Честито завършване! Поздравления, че завършихте JD.com! Благодаря ви за приятелството“.

В китайската платформа за социални медии Weibo, хаштаговете „Alibaba layoffs“, „Tencent layoffs“ и „JD layoffs“ са в тенденция от миналата седмица, привличайки повече от 1 милиард гледания досега.

Alibaba, Tencent и JD.com не отговориха на искане на „CNN Business“ за коментар относно твърденията за съкращения, уточнява изданието.

Джордж Магнус, научен сътрудник в Китайския център на Оксфордския университет и Лондонския университет SOAS, каза:

„Ако Alibaba и Tencent намалят заплатите с 10-15%, можем да сме сигурни, че много други интернет платформи и свързаните с тях в технологичния сектор са в подобна позиция да трябва да намалят разходите.“

Икономиката, свързана с технологиите, е „един от най-бързо растящите сектори на заетостта от години и дори само 5% от работните места да бъдат съкратени, това е голям удар за сектора и за основния приоритет на правителството, работните места“, каза той.

„Самопричинена“ болка

Събитията взеха драматичен обрат, след като Пекин стартира безпрецедентна кампания за овладяване на интернет гигантите през ноември 2020 г. – като се започне с изтеглянето на IPO на Ant Group. През следващите 18 месеца регулаторната сила на китайското правителство промени индустриите, вариращи от технологии и финанси до игри, развлечения и частно образование.

За тримесечието до декември Alibaba, Tencent и Pinduoduo отчитат най-бавния си ръст на продажбите като публични компании. Цените на акциите им са намалели наполовина, изтривайки общата пазарна стойност на стойност 1,2 трилиона долара.

След мрачните си тримесечни печалби, компаниите заявиха, че ще прегърнат новата норма на по-бавен растеж и ще търсят начини за намаляване на оперативните разходи.

Фирмите за Ed-tech също бяха принудени да се затворят или да се свият рязко. New Oriental Education, най-голямата частна фирма за уроци в Китай, уволни 60 000 служители миналата година, след като Пекин започна основен ремонт на индустрията.

Дъг Гътри, изпълнителен директор на Китайските инициативи в Училището по глобален мениджмънт Thunderbird към Щатския университет в Аризона, каза, че загубата на работни места в технологиите е била „самопричинена“. Ето какво заяви той:

„Агресивната позиция на Си към индустрията послужи като напомняне, че макар да са глобални компании, те трябва да служат и на Китай, за да помогнат за повишаване на просперитета на цялото китайско общество.“

Китайските регулатори обвиняват частния бизнес за изостряне на пропастта в богатството в страната и причиняване на социално-икономически проблеми, които могат да дестабилизират обществото. Миналата година Си издаде смел обещание да преразпредели богатството в страната, позовавайки се на необходимостта от „общ просперитет“ като критично важна за поддържането на властта на комунистическата партия. Но Пекин сега е изправен пред голямо икономическо главоболие.

Си е изправен пред дилема

Гътри  каза:

„Сътресенията в технологичния сектор наистина ще бъдат значително предизвикателство за президента Си Дзинпин, тъй като той се стреми към трети мандат като лидер.“

Китайската комунистическа партия трябва да проведе своя 20-ти национален партиен конгрес през есента. Срещата може да накара Си да държи властта поне още пет години. Той вече ръководи страната почти десетилетие. Гътри коментира:

„Като гарантира стабилност, Си получи свобода да прокара редица агресивни програми.“

„Но ако икономическият растеж спре и безработицата се повиши значително, реакцията ще бъде бърза.“

Китайската икономика вече се забавя, тъй като страната се бори с подновените огнища на COVID, подхода на Пекин с нулева толерантност към унищожаването на вируса и по-високите цени на суровините, произтичащи от инвазията на Русия в Украйна. По-рано този месец правителството определи целта си за растеж за 2022 г. на около 5,5%, най-ниската официална цел от три десетилетия насам.

Правителството на Си е изправено пред интересна дилема, смята Магнус от Оксфордския университет.

Усилията за ограничаване на частното предприемачество имат за цел да защитят икономиката и гражданите на страната от нестабилност. Но 18-месечната репресия разтърси глобалните инвеститори и предизвика опасения относно перспективите за иновации и растеж в китайската икономика. Магнус подчерта:

„Правителството жадува за икономическа стабилност и дава приоритет на растежа на работните места преди всичко, но политиките му водят точно до резултатите, които ненавижда или иска да избегне.“

„Ще бъде голямо предизвикателство за правителството да запази стабилността на прицел тази година, без да прибягва до допълнителни инфраструктурни стимули, които уж иска да омаловажи, и по-нататъшно бюджетно и парично облекчаване“, добави той.

Връщане на лоши спомени

Експертите също така сравняват текущите загуби на работни места с кризите на безработицата, които Китай преживя преди десетилетия, първо през 90-те години на миналия век, а след това и през 2008 г. През 90-те години на миналия век десетки милиони работни места бяха премахнати, когато Пекин драстично преструктурира раздутите си и неефективни държавни предприятия, приватизирайки някои и затваряйки други. Десетилетие по-късно, по време на световната финансова криза, милиони производствени работници загубиха работата си, тъй като износът се срина и фабриките бяха затворени. Китайската заетост се възстанови от тези кризи, но експертите казват, че болката може да продължи по-дълго този път.

„Загубата на работни места вероятно ще се влоши“, каза Магнус. А причината според него е сривът на технологичния сектор се случва едновременно с кризата в секторите на имотите и свързаните с тях сектори, които представляват около 30% от БВП на Китай.

Пекин наскоро сигнализира, че може да се оттегли от твърдата позиция, която зае по отношение на частния сектор. Вицепремиерът на Китай Лиу Хе, един от главните икономически съветници на Си, призова регулаторите по-рано този месец да „завършат“ репресиите срещу големите компании за интернет платформи в Китай „възможно най-скоро“.

Експертите се опасяват, че може да е твърде късно.

Мартин Чорземпа, старши сътрудник в Института за международна икономика Петерсън, каза, че темпът на регулаторните действия може да се забави и политическият натиск върху частния сектор може да бъде облекчен. Но той не вярва, че регулаторните действия ще приключат скоро. И ето какво заяви:

„Полезно е да се сигнализира, че Пекин иска по-предвидима среда, но много от бюрократичните механизми се въртят и не могат просто да бъдат изключени.“

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments