Според ново изследване Северният ледовит океан се затопля прогресивно от началото на 20-ти век насам, десетилетия по-рано, отколкото предполагат инструменталните наблюдения. Изследването, публикувано вчера в списание „Science Advances“, е установило, че увеличаването на количеството на топлата вода от Атлантическия океан, която се влива в Арктика, явление, известно като „атлантификация“, е довело до повишаване на температурата на арктическата вода в изследвания регион с около 2 градуса по Целзий от 1900 г. насам.
Франческо Мушитиело, автор на изследването и доцент по география в Университета в Кеймбридж, заяви, че резултатите са обезпокоителни, тъй като ранното затопляне подсказва, че в моделите, които учените използват, за да прогнозират как ще се промени климатът, вероятно има неточности. Учените са използвали морски седименти в района на пролива Фрам, където Атлантическият океан се среща с Арктика на изток от Гренландия, за да възстановят 800-годишни данни, които рисуват по-дълга историческа картина за това как атлантическата вода се е вливала в Арктика.
Морските седименти са „естествени архиви„, които записват данни за минали климатични условия. Установено е, че температурата и солеността, т. е. солеността на океанската вода, са останали сравнително постоянни до 20-и век, след което внезапно са се повишили. Мушитиело твърди, че все още не е напълно ясно каква роля, ако изобщо има такава, са изиграли причинените от човека климатични промени в ранното затопляне на Арктика, както и че са необходими допълнителни изследвания.
„Говорим за началото на 1900 г., а дотогава вече сме зареждали атмосферата с въглероден диоксид. Възможно е Северният ледовит океан да е по-чувствителен към парниковите газове, отколкото се смяташе досега. Това, разбира се, изисква допълнителни изследвания, тъй като нямаме категорична представа за действителните механизми, които стоят зад тази ранна атлантизация.„, казва авторът на изследването.
В проучването се отбелязва още, че промените в Атлантическата меридионална циркулация – система от течения, която умерено регулира температурите в Северното полукълбо, може да са изиграли роля за затоплянето на Арктика. Забележително е, че отслабването на това явление след края на периода на захлаждане в средата на 1800-те години в северноатлантическия регион, според изследователите може да е довело до бърза атлантизация в източната част на пролива Фрам.
Наскоро проведено друго изследване установи, че Атлантическата меридионална циркулация, често описвана като „транспортна лента„, която пренася топла вода от тропиците и я разпределя на север, сега показва признаци на допълнителна нестабилност поради предизвиканите от човека климатични промени. Учените предупреждават, че смущенията в циркулацията могат да да доведат до рязка промяна на климатичните модели в целия свят – по-студени зими в Европа, промени в мусоните и потенциално постоянна суша в Западна Африка. Бързото затопляне на температурите в Арктика води до топене на морския лед, което от своя страна води до още по-голямо затопляне – докато яркият бял морски лед отразява слънчевата енергия, тъмният океан поглъща енергията като топлина, пише „CNN“.
В неотдавнашен доклад на ООН, посветен на напредъка на науката относно климатичната криза се посочва, че Арктика ще продължи да се затопля по-бързо от останалата част на планетата, докато хората не спрат да експлоатират изкопаеми горива и да изпускат парникови газове в атмосферата. Мушитиело предупреждава, че Северният ледовит океан може да се затопли допълнително и поради атлантизацията.
„Когато разговарям с моите студенти, винаги се опитвам да им обясня, че Арктика се затопля много бързо и много по-бързо от всеки друг район на планетата. Това е много обезпокоително и тревожно, особено защото все още нямаме пълна представа за обратните връзки. Все още бавно опознаваме как работи цялата система. Опасявам се, че когато се справим с проблема, ще бъде твърде късно.„, споделя още Франческо Мушитиело.
