На днешния ден през 1844 г. е роден Петко Кирков, по-известен като Капитан Петко войвода. Родното му място е българското село Доганхисар, разположено на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия, което след Първата световна война, Антантата дава на Гърция.
В началото на 1866 Петко войвода се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата „гарибалдийска дружина“ в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. След потушаването на въстанието напуска острова без да капитулира пред турците.
Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си Отечество. На 12 май 1869 г Капитан Петко войвода събира четата и от Атина тръгва по море към Българския беломорски бряг.
През 1873 г. четата става въстаническа. Нарича се „Първа Българска родопска дружина“, с устав (от 23 април) и печат с надпис „Тракийска Р. Бълг. дружина“ (Тракийска революционна Българска дружина), който е още от 1870 г. Четата на Капитан Петко Войвода участва в Освободителната война като води множество сражения в Беломорието и Родопите.
След Освобождението генерал Скобелев кани Петко войвода да му гостува и след разпускането на четата войводaтa заминава за Русия. Там е представен на император Александър II. Той го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро след това продава и се връща в България.
Капитан Петко войвода умира на 7 февруари 1900 година и е погребан във Варна. Признателното гражданство му издига паметник на площад „Тракия“ пред сградата на тракийските дружества.
