Политически консултации между Министерствата на външните работи /МВнР/ на България и Армения на ниво зам.-министри на външните работи бяха проведени в Ереван, Армения. От българска страна консултациите бяха водени от зам.-министър Ирена Димитрова, а от арменска – от зам.-министър Паруйр Оганисян.
Като знак на отличните двустранни отношения, в рамките на визитата, заместник-министър Димитрова проведе срещи и с министъра на външните работи на Армения Арарат Мирзоян, със секретаря на Съвета за сигурност на Република Армения Армен Григорян, както и с председателя на Групата за приятелство Армения-България в Националното събрание на Република Армения Ануш Беглоян.
По време на консултациите бе направен цялостен преглед на двустранните отношения, като акцент бе поставен върху идентифицирането на сфери за разширяване на сътрудничеството. В този смисъл, свързаността и сигурността, особено в контекста на актуалната международна обстановка, бяха изведени на преден план. Акцент бе поставен и върху интензифицирането на търговско-икономическите връзки, включително и в контекста на възможностите, предоставяни от Споразумението за всеобхватно и задълбочено партньорство между ЕС и Армения, както и в контекста на двустранната Спогодба за трудова миграция.
Консултациите преминаха под знака на 30-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете страни и предстоящите визити в София през следващата година на представители от Армения – министърът на външните работи Арарат Мирзоян, председателят на Националното събрание /НС/ Ален Симонян и президентът Вахагн Хачатурян.
Двете държави обмениха мнения и по други въпроси от взаимен интерес, регионалната и международна сигурност, ситуацията в контекста на руската военна агресия в Украйна и нейното отражение в регионален и глобален план.
От българската страна беше изразена дълбока загриженост за ситуацията в Украйна, като бе споделена европейската позиция относно значението на стриктното придържане към наложените на Руската федерация международни санкции и свеждането до минимум на възможностите за тяхното заобикаляне, с оглед превръщането им в ефективен инструмент за прекратяване на руската военната агресия.
