Изкуственият интелект /AI/ се превръща в неизменна част от ежедневието в българските училища, но държавното образование изостава от темпото на децата. Това показват стряскащите данни от ново мащабно проучване на Министерството на образованието и науката /МОН/, обхванало над 10 хиляди ученици, преподаватели и директори в цялата страна, предава „NOVA“.
Според официалната статистика на Българската асоциация на софтуерните компании /БАСКОМ/, внушителните 94.7% от учениците у нас вече използват алгоритми с изкуствен интелект за подготовка на домашни и уроци, като близо половината от тях го правят абсолютно регулярно. Големият проблем обаче е, че над половината от българските деца се научават да боравят с тези сложни технологии напълно самостоятелно, без никакви насоки от образователната система.
В класните стаи на софийското 107. ОУ „Хан Крум“ технологиите вече са ежедневие. Десетокласничките Надежда и Невена споделят, че невронните мрежи им помагат да се справят с огромния обем от информация. Когато темите по отделните предмети са твърде обемни, децата използват AI, за да синтезира уроците и да им ги представи в съкратен и смилаем вид. Изкуственият интелект се оказва ключов асистент и при решаването на сложни практически задачи по статистика и счетоводство, които затрудняват повечето гимназисти.
Учителите също започват да припознават ползите от технологиите. Според Надежда Алексиева, преподавател по история във Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“, дигиталните платформи могат да бъдат отличен партньор в класната стая, който да помогне за преодоляване на бездната между остарелия учебен материал и динамичната външна реалност.
Експертите обаче алармират, че липсата на подготовка сред преподавателите създава рискове за децата. От БАСКОМ подчертават, че в съвременния свят ролята на учителя се променя и той трябва да се развива непрекъснато, за да не изостава от учениците си. Програми за обучение вече се разработват, но критично важното е те да стигнат светкавично – в рамките на броени месеци – до огромна маса от 30 до 60 хиляди учители в училищата и висшите учебни заведения.
Образователният министър проф. Георги Вълчев призна за сериозността на ситуацията и настоя за бързи действия. По думите му технологията вече е проникнала в публичните системи, частния бизнес и обществения ни живот, независимо дали се ползва разумно или не. Държавата трябва спешно да се намеси, за да подготви децата за критично и безопасно използване на тези инструменти, като целта е самообучението на учениците в интернет да се намали, а учителите да се превърнат в истински навигатори в дигиталния свят.
Присъединете се към нашия Телеграм
БАБХ влезе на спешни проверки за фалшиво масло и мляко в големите търговски вериги
