МОН обяви: Много повече практически и междупредметни задачи при НВО

„Много повече практически и междупредметни задачи ще има още от тази година на изпитите за Национално външно оценяване на учениците, които завършват X клас. От следващата учебна година за първи път подобен формат изпит ще се проведе и за децата от IV клас. Учениците, които в момента са в V клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на изцяло нов формат за изпита след VII клас през 2025/2026.“

Това обяви министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков на брифинг в МОН, на който бяха представени мерки за промени в училищното образование.

„Знаем колко важен е изпитът след седми клас. Затова искаме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат ефективно подготвени за новия формат“, подчерта министър Цоков. Той акцентира и върху мерките, които се взимат, за да се променят учебните програми и да се изработи визия за изцяло нови, за да може образованието да подготвя хора с компетентности и умения за живота.

Екипът на МОН вече е готов с разработването на визия за Стандарт за качеството в училищното и предучилищното образование. Подобен нормативен документ е трябвало да бъде разработен с приетите законови промени през 2016 г., но до сега са липсвали действия в тази посока.

„За пет месеца и половина успяхме да създадем концепция, която ще обсъдим в детайли със социалните партньори, работодателите и заетите в системата, за да предложим за обществено обсъждане и конкретните нормативни текстове“, каза министърът.

Според стандарта качествено образование означава приобщаващо и насърчаване на възможностите за учене през целия живот за всички деца и ученици. Придобитите знания и развитите отношения, нагласи и умения следва да допринасят за успешното личностно и професионално развитие на учениците. Качеството в образованието е постигане на разумен баланс между осигуряване на благополучието на децата и учениците, и развиването на техните компетентности.

Министър Цоков допълни, че се предвижда този стандарт да има подкрепяща роля и да насърчава образователните институции сами да правят самооценка на силните и слабите си страни и да планират мерки на тази основа. По думите му това е една от най-дълго отлаганите и нужни промени на нашата образователна система.

С помощта на експерти от МОН, учители, директори, социални партньори, бизнес и граждански организации са определени показателите за качество в четири направления: преподаване, управление на институцията, взаимодействие с общността и резултати на учениците и училището.

Проф. Цоков отбеляза, че когато се говори за качество, то трябва да се измерва според спецификата на отделната институция. Затова училищата и детските градини ще могат да се фокусират върху онези области, които в най-голяма степен ще им помогнат да напредват, като се самооценят. Към системата като цяло обаче ще бъдат зададени минимални очаквания: за обхват, осигуряване на безопасна среда, индивидуализиран подход при обучението, решения, базирани на данни.

„Целта ни е механизмът да започне да действа през 2025-2026 година за всички институции. Планираме той да се изпробва първо чрез Национална програма през 2024-2025, за да се усъвършенства, ако трябва, а ще бъде въведен през 2025/26 учебна година“, разясни проф. Цоков.

През утрешния ден се очакват данните от международното изследване PISA. В тази връзка бяха представени и мерки за подобряване на представянето на българските ученици, които през годините не показват задоволителни резултати на него. Дългосрочните са насочени към промяна обучението и оценяването така че да намали сухото наизустяване и възпроизвеждане на знания и активното учене да се насочи към изграждане на умения за живота и възможности за повече практическо използване на ключови компетентности.

„От следващата учебна година се предвижда въвеждане на подкрепящи мерки за учители и ученици, които да формират у тях умения за живота, които мери и международното изследване PISA, и където нашите 15-годишни младежи са с не добри резултати“, каза министър Цоков. Според него е много важно да се разработи визия за рамкови учебни програми, ориентирани към компетентности, и промяната в тях да се случи през следващите години.

Необходима е и промяна в оценяването и въвеждане на инструменти за формиращо оценяване. Тази промяна е свързана и с различен тип тестови задачи основно насочени към решаване на практически проблеми и използване на умения за живота.

„Затова и още през следващата година ще бъдат въведени национални входни нива за деветокласниците, като тестовете ще съдържат повече практически задачи за измерване на умения в предметите български език и литература, математика и по природни науки“, обясни министърът. Предвижда се и включване на български училища в програмата на ОИСР “PISA for Schools”, през която ще се получава много сериозна методическа подкрепа, в това число с примерни тестове и подкрепа за промяна начина на формиране на уменията.

Министър Цоков спомена и промените, които екипът му направи през първите шест месеца на управление на министерството като се даде възможност на учениците да се явят на допълнителна дата на НВО, ако са болни, промените в наредбите, свързани с оценяването, организацията на дейностите, приобщаващото образование, както и в тази за кариерното развитие и квалификацията на педагогическите специалисти.

Очаква се до дни да бъде публикувана и Наредба 16, което ще позволи стартиране на конкурсите за директори на училища и детски градини, стана ясно по време на брифинга. В събитието участваха заместник-министрите на образованието и науката проф. Генка Петрова, Емилия Лазарова, Мариета Петрова и Наталия Митева.