Представители на младата медицинска общност и експерти от сектора излязоха с официален призив за въвеждането на законови механизми, които да ограничат драстичната разлика между най-ниските и най-високите възнаграждения в държавните лечебни заведения. Настоящите заплати на управителите и членовете на управителните съвети на болниците се изчисляват по специфични нормативни критерии, заложени в действащото законодателство, предава „bTV“.
В нормативната уредба е предвиден горен праг, според който възнаграждението на един болничен директор може да достигне до 18 минимални работни заплати, което при сегашните нива на доходите в страната се равнява на 11 163 евро. За членовете на съветите на директорите лимитът е фиксиран до 6 минимални възнаграждения, или 3721 евро. Основните искания на студентите по медицина и младите специализанти бяха насочени към обвързването на тези суми в строго математическо съотношение с доходите на редовия персонал. Въпреки че темата бе предмет на дебати в Народното събрание, предложението им не получи подкрепата на политическото мнозинство.
Студентът по медицина Василена Киара Димитрова споделя, че липсата на реформи действа силно демотивиращо на бъдещите лекари. Тя посочва, че средното месечно възнаграждение на един лекар-специализант варира около 1000 евро, но в много случаи реално получените суми по фиш падат до 700 евро за пълен трудов щат. По думите ѝ, тези ниски нива на заплащане в началото на кариерата карат много млади хора да се замислят дали изобщо да останат в професията и в пределите на страната.
В рамките на своите проучвания младите медици са изискали официални данни за доходите и в Министерство на здравеопазването /МЗ/. Представителят на младежката организация д-р Киряков алармира за парадокси в администрацията, където чиновници, които не заемат министърски постове, получават до осем пъти по-високи възнаграждения от специализантите, полагащи денонощни дежурства. Той даде за пример и сегашния ресорен министър Ивкова, която в качеството си на директор на дирекция в миналото е получавала заплата, надхвърляща 10 000 лева.
Бившият болничен мениджър и експерт проф. Стефан Константинов коментира, че за стопяването на тези огромни финансови разлики са необходими радикални промени в цялостния модел на здравеопазването. Според него текущата пазарна система стимулира болниците да приемат изкуствено по-голям брой пациенти, за да генерират повече приходи по клинични пътеки. По негови изчисления директорските заплати в сектора са отчели ръст, който изпреварва инфлацията цели седем пъти. Проф. Константинов разкритикува и практиката служители в министерската администрация да си докарват допълнителни доходи срещу минимални ангажименти, както и скандалните казуси, при които лица от управлението на една болница влизат в борда на директорите на друго конкурентно лечебно заведение със същия предмет на дейност.
В официално писмено становище по темата от Министерство на здравеопазването декларираха, че подкрепят всички бъдещи законови инициативи, които биха довели до по-справедливо и обективно определяне на доходите на органите за управление и контрол. От ведомството обаче уточниха, че законът, по който се определят мениджърските заплати в болниците, е общовалиден и за останалите държавни сектори в страната. Поради тази причина разрешаването на проблема изисква широк дебат и координирани решения на междуинституционално ниво.
Присъединете се към нашия Телеграм
Йотова: Подпалването на дипломатическите ни коли в Северна Македония е посегателство срещу България
