„Големият въпрос около онлайн покупките от търговци от трети страни е доколко безопасни са предлаганите за продажба там продукти и крият ли те рискове за живота и здравето на потребителите.“
Това каза в ефира на „bTV радио“ основателят на „Ние, потребителите“ Габриела Руменова във връзка с новия режим на облагане от днес (1 юли) на нискостойностните пратки под 150 евро от платформи извън Европейския съюз, който има за цел да защити потребителите и лоялната конкуренция.
„В последните години бяха взети множество проби от различни групи стоки за изследване в лаборатории, а тестовете показаха, че не отговарят на европейските изисквания за качество и безопасност по редица критерии. Сред нарушенията са прекомерно съдържание на забранени или ограничени химически вещества, конструктивни несъответствия и др., а установените заплахи са сериозни – нараняване, задавяне, задушаване, алергични реакции и дори онкологични заболявания. Това е така не защото някой в някоя държава е решил да произвежда вредни за хората стоки, а защото изискванията на европейското законодателство са значително по-високи от тези в останалите държави по света“, коментира Руменова.
Тя обясни още, че когато стоките влязат в ЕС като търговски внос, те преминават през всички проверки, включително и по отношение на безопасността им. Изисква се да бъдат придружени с документи за предварителни изпитвания и заключения за съответствие, а при установяване на опасни стоки, на търговеца се налагат сериозни глоби, като артикулите се унищожават. Докато при покупка директно от платформата, отговорността се прехвърля изцяло върху потребителя, защото такъв контрол на практика не може да се осъществи.
„Не е изключено потребителите да достигнат до такава виртуозност при пазаруването от тези платформи, особено ако успеят да се запознаят в детайли с европейската класификация, че да могат да групират в пратката си еднакви артикули и независимо от броя им, всички те да бъдат обложени само с 3 евро“, посочи още Руменова по повод спецификата, че облагането няма да е на пакет, а на всеки различен вид стока в една обща поръчка, т.е. за всяка отделна стокова позиция – напр., блуза, панталон, шапка.
Според нея обаче обстоятелството, че по-големите търговци имат възможност за повече гъвкавост в ценообразуването спрямо по-малките (основно заради огромните обеми продажби), те може да възприемат политика при калкулирането на митата в крайната цена да поемат част от тази сума, а потребителят да плати остатъка от нея. Освен това, големите платформи използват схемата за електронна търговия на ЕС /IOSS/, при която потребителят плаща ДДС и митото при покупката, докато по-малките не функционират така. Техните пратки пристигат в България необмитени и потребителят плаща не само митото, но и допълнителната такса за митническото представителство и обработката, която самият доставчик ще начисли. По думите и така задачата на потребителя да предвиди какво точно ще плати дори при групиране на стоките по подходящ начин, се усложнява.
Габриела Руменова разясни имат ли право потребителите да получат обратно платеното мито при упражняване правото на отказ:
„Тъй като за търговци в държави от трети страни не се прилага европейското потребителско законодателство, потребителят ще се съобразява с условията на конкретния търговец. Там трябва да е посочено какви са правилата да връщането, включително и евентуалното възстановяване на митото. Ако се възприеме, че при продажбата търговецът обявява крайната цена с всички данъци и такси, включително митото, то той следва да възстанови на потребителя цялата заплатена от него сума, а след това да търси начини да си възстанови митото, ако изобщо има такова намерение.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Изследване в България: Повече от 40% имат познати, употребявали наркотици
