Медът, открит в древни египетски гробници, може да остане годен за консумация дори след повече от три хиляди години съхранение, съобщава Space Daily. Изследователите отдават този феномен на уникалните свойства на продукта и на специфичните условия, в които е бил съхраняван.
Един от най-известните примери е откритието в гробницата на фараона Тутанкамон, разкрита от археолога Хауърд Картър през 1922 г. Сред погребалните предмети били намерени алабастрови съдове с гъсти кехлибарени остатъци, идентифицирани като мед. За разлика от повечето храни, медът притежава естествени механизми за предпазване от разваляне.
Основният фактор е изключително ниското съдържание на вода. Пчелите изпаряват по-голямата част от влагата от нектара, което прави средата неблагоприятна за бактерии и гъбички. Високата киселинност на продукта осигурява допълнителна защита, тъй като pH стойностите му не позволяват на вредни микроорганизми да оцелеят. Освен това пчелите добавят ензим, който произвежда малки количества водороден пероксид – естествен антисептик.
Древните египтяни използвали меда и като лекарство. Исторически източници, включително медицинският папирус на Едуин Смит от около 1600 г. пр.н.е., посочват меда като съставка в лечебни превръзки за рани и изгаряния.
Условията за съхранение в запечатаните гробници също играят ключова роля. Египтяните поставяли меда в дебелостенни съдове, изолирани с восък, смола и глина. Тъмнината, сухотата и стабилната температура в погребалните камери създавали идеална среда за запазване на продукта в продължение на хилядолетия.
Учените отбелязват, че макар древният мед да потъмнява, кристализира и да губи част от аромата и антибактериалните си свойства, той остава безопасен за консумация. Това прави меда един от малкото продукти, които могат да надживеят цели цивилизации и въпреки промените да запазят основните си качества.
Присъединете се към нашия Телеграм
Изтеглянето на неизразходваните средства предизвика смут в държавните училища
