Френският президент Еманюел Макрон заяви, че следващите дни ще бъдат решаващи за деескалацията на напрежението, свързано с кризата в Украйна, след среща с руския лидер Владимир Путин, който от своя страна намекна, че е постигнат известен напредък по време на първата му среща на върха в Москва, проведена с един от западните лидери.
Москва продължава да отрича, че планира инвазия в Украйна, но западните сили са все по-загрижени от вероятността за подобен конфликт. В неделя представители на САЩ заявиха, че Русия е мобилизирала 70% от военните си сили, необходими за пълномащабна инвазия в Украйна. Вчера след среща с германския канцлер Олаф Шолц във Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън заплаши да замрази дейността на ключов руски газопровод към Германия, ако Москва нахлуе в Украйна. Британският министър-председател Борис Джонсън също изрази подкрепата си за тези санкции. По-рано днес в свое интервю за вестник „The Times“ той добави, че Обединеното кралство обмисля да изпрати в региона изтребители на Кралските военновъздушни сили и военни кораби на Кралските военноморски сили.
Западните страни вече отхвърлиха редица искания на Москва, включително да се изключи възможността Украйна да стане член на отбранителния съюз НАТО и да намали военното си присъствие в Източна Европа. Вместо това те предложиха други области на преговори, например преговори за ограничаване на ядреното оръжие.
Макрон, който проведе подробни дискусии с Путин по време на петчасова вечеря, на която бяха сервирани изискани специалитети, единият от които еленско месо, приготвено със сладки картофи и къпини, заяви пред репортери, че следващите дни ще бъдат „решаващи“ и „изискват интензивни съвместни преговори„. Руският държавен глава на свой ред заяви, че някои от предложенията на френския му колега „биха могли да послужат за добра основа на по-нататъшни съвместни стъпки“, като уточни, че „вероятно все още е твърде рано да се говори за тях“. Двамата ще разговарят отново, след като френският президент отпътува за Киев по-късно днес, за да се срещне с украинския президент Володимир Зеленски.
Във Вашингтон канцлерът Шолц обясни пред репортери, че е важно „Русия да разбере, че може да се случи много повече, отколкото самата тя е смятала до момента„. Шолц, който осъществява първото си пътуване до Вашингтон, откакто е канцлер, стана обект на критики заради реакцията си относно кризата в Украйна. Той добави, че САЩ и Германия са „абсолютно единни“ по отношение на санкциите срещу Русия, ако тя нахлуе в Украйна, като подчерта:
„Ние ще направим същите стъпки и те ще бъдат много, много тежки за Русия„.
Въпреки тези свои думи канцлерът беше по-двусмислен по отношение на проекта „Северен поток 2“ в сравнение с президента на САЩ Байдън, който предупреди открито, че САЩ „ще сложат край“ на спорния газопровод, който по план трябва да удвои износа на газ от Москва за Германия, „ако Русия нахлуе“. Байдън не даде повече подробности по темата, а на въпрос как ще се осъществи това той отговори:
„Обещавам ви, че ще успеем да го направим.“
Изграждането на 1 225-километровия газопровод „Северен поток 2“ отне пет години и възлезе на стойност 11 млрд. долара. Въпреки това той все още не е започнал да функционира, след като през ноември регулаторните органи заявиха, че той не отговаря на германското законодателство, затова замразиха процедурата по одобрението му.
