На централен площад в сръбската столица Белград десетки руснаци се събраха наскоро, за да осъдят войната на президента Владимир Путин в Украйна, вдигайки снимки на политически затворници от родината им, пише „Асошиейтед прес“.
От другата страна на площада има билборд, рекламиращ руското пропагандно издание RT, което стартира онлайн портал за новини в страната, но е забранено другаде в Европа. Героични портрети на Путин с голи гърди украсяват сувенирни тениски и чаши за кафе или са изрисувани по градските стени.
Тези противоречиви образи отразяват сложните и деликатни отношения в наши дни между Русия и Сърбия. Славянската страна е най-близкият съюзник на Москва в Европа, с исторически, религиозни и културни връзки, които са подкрепени от кампаниите за политическо влияние на Кремъл. Русия подкрепя претенциите на Сърбия за нейната бивша провинция Косово, която обяви независимост през 2008 г. с подкрепата на Запада. А Сърбия отказа да наложи санкции на Москва заради инвазията.
В същото време Сърбия иска да се присъедини към Европейския съюз. Популисткият президент Александър Вучич осъди нахлуването и около 200 000 руснаци наводниха страната през изминалата година, като много от тях търсят нов живот в братска земя, свободна от потисничеството на Кремъл. Анастасия Демидова, която пристига в балканската страна от Москва преди три месеца, сподели пред „Асошиейтед прес“:
„Тук, в Белград, не ни възприемат враждебно, а това означава много. Говорих с много сърби тук и други чужденци. Когато ме питат „какво правиш тук“, аз казвам: Ние сме против Путин и сме за демократична Русия и сме против войната в Украйна, очевидно.“
Други казват, че са избягали, за да се спасят от набор или защото западните санкции са осакатили бизнеса им или са им отнели работните места. В резултат на това можете да чуете руски език да се говори навсякъде в Белград, град с около 2 милиона жители. Вече има и нови руски ресторанти и барове. Частните руски предприятия се разрастват като гъби, особено в ИТ сектора. Напливът доведе до скок в цените на недвижимите имоти. Това напомня на някои тук за вълната от руснаци, бягащи от болшевишката революция през 1917 г., и много от онези, които остават в Сърбия, оставят своя отпечатък върху нейната култура и изкуство.
Тези съвременни руснаци обаче поддържат връзки с родината си, включително финансови връзки, уточни историкът Алексей Тимофеев. По думите му, за разлика от своите предшественици, те не могат да продължат на Запад заради санкциите и все още се нуждаят от визи, за да пътуват до по-богатите страни в Европа. Тимофеев изтъква:
„Те не са избрали тази страна, а са дошли тук, защото тя е единствената, която ги приветства.“
Новодошлите казват, че все още усещат силното влияние на Москва, особено що се отнася до одобрението на сърбите за Путин, чрез медии като RT. Руският активист Петър Никитин го нарича „координирано пропагандно усилие“. Никитин за първи път идва в Сърбия в началото на 2000-те години. Той си спомня:
„Тогава това възхищение към руското правителство беше много по-незначително… и видях как нараства експоненциално.“
„Руснаци, които наскоро пристигнаха, които не знаеха много за Сърбия преди, да, много от тях ми казаха, че са били напълно шокирани да видят това идолизиране конкретно на Путин и тази картина на Русия, която е напълно отделена от реалността“, продължи Никитин .
Москва засили това настроение в проруските медии, като подхрани сръбския гняв към Запада заради Косово след разпадането на Югославия през 90-те години. Спорът между Сърбия и Косово е източник на напрежение след войната през 1998-99 г., която приключи, когато бомбардировка на НАТО принуди Сърбия да се оттегли от бившата сръбска провинция след кървави репресии срещу косовски албански сепаратисти и цивилни.
Отхвърлянето на Сърбия на декларацията за независимост на Косово има подкрепата на Москва – една от причините Белград да поддържа приятелски отношения с Путин и да откаже да се присъедини към западните санкции.
Въпреки че Вучич критикува нахлуването в Украйна, той го завърта по уникален балкански начин. На Световния икономически форум в Давос миналия месец той даде да се разбере:
„Ние подкрепяме териториалната цялост на Украйна, както подкрепяме териториалната цялост на Сърбия.“
„И така… те ме питат: „Част от Украйна ли е Крим или от Русия?“ Да, част е от Украйна. Донбас е част от Украйна. Ако питате нас.“
Страната му „ще се придържа към това и ние ще бъдем по-лоялни към териториалната цялост на държавите-членки на ООН, отколкото много други, които промениха позицията си относно териториалната цялост на Сърбия“, добави Вучич, имайки предвид подкрепата за независимостта на Косово от Вашингтон и други страни.
Западни служители засилиха натиска върху Вучич да направи решителен завой от Москва, ако Сърбия иска да се присъедини към ЕС. Те се опасяват, че Русия може да предизвика проблеми на Балканите чрез своите сръбски подставени лица, за да отклони част от международното внимание от Украйна.
Наскоро руският частен военен изпълнител „Групата Вагнер“ пусна реклами в сръбскоезичния канал на RT, набирайки сърби да се бият в Украйна. За сърбите е незаконно да участват в конфликти извън страната, въпреки че около дузина се присъединиха към подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна след битките, избухнали там през 2014 г.
Притежаван от свързания с Путин олигарх Евгений Пригожин, „Вагнер“ пое видна и активна роля в Украйна и също така изпрати свои наемници в няколко африкански страни. Миналия месец съветникът на Държавния департамент на САЩ Дерек Чолет проведе разговори с Вучич, за да изрази загриженост относно дейностите на „Вагнер“ в Сърбия.
Никитин, руският активист, който създаде група, наречена Руска демократична общност, се обедини със сръбски адвокат, за да заведе дело с искане за разследване на наемническата група. Това доведе до увеличаване на заплахите срещу по-либералните руснаци от десни сръбски организации с тесни връзки с „Вагнер“ и Москва. Никитин коментира това така:
„Заплахите, които получавам директно и във входящата си поща, са доста внимателно формулирани – те са доста очевидни. Те варират от „махайте се от Сърбия“ до много неприлични обиди, засягащи семейството ми. И завоалирани заплахи, че скоро ще се срещна с мъртви хора.“
Никитин издаде, че неговите по-либерално настроени сънародници в Сърбия са нетърпеливи да покажат, че не подкрепят войната на Путин или репресиите му срещу опозиционните групи у дома. Той беше категоричен:
„Искаме да бъдем много открити за това кои сме и защо поддържаме възгледите, които поддържаме.“
Артем, 33-годишен уеб разработчик от Санкт Петербург, сподели, че е избягал в Сърбия със съпругата си и двата си домашни любимци малко след началото на войната на 24 февруари. Той говори с „Асошиейтед прес“ при условие, че фамилното му име няма да се използва поради „съображения за безопасност“. Говорейки в белградски бар, който е неофициален център за по-либералните руснаци – паролата му за Wi-Fi е „Nowar2402“ – той разказа, че помага на украински бежанци в Сърбия чрез онлайн кампании за помощ, предоставяйки информация как да започнат нов живот. За него
напускането на Русия е било вид протест заради това, че мъжът изобщо не е бил съгласен със случващата се война. Той добави:
„Войната за мен не е отговор, на какъвто и да било конфликт или нещо подобно.“
