Прозрачността е солта на свободния пазар – без нея всичко губи вкус и доверие. Затова е почти ободряващо, че Комисията за защита на потребителите /КЗП/ реши да „подправи“ пазара с нова мярка за ценова прозрачност. Идеята? Всеки участник по веригата – от производителя до магазина – да обозначава цената на стоките компонентно, разбивайки я на три части: разход, инвестиция и печалба. Казано иначе, всяка цена ще бъде разчленена до съставните си елементи пред очите на потребителя.
На пръв поглед това е чудесна новина за коректния бизнес и за клиентите. Потребителите най-сетне ще виждат къде отиват парите им – като рентген, който показва дали цената се “надебелява” от прекомерна печалба или е резултат от реални разходи и инвестиции. В един удар се постигат две цели: изсветляване на ценообразуването и повишено доверие.
Коректните фирми получават шанс да блеснат с почтеността си – когато покажеш, че маржът ти е разумен, а не грабителски, печелиш репутация и лоялност. Представете си търговец, който открито заявява: „Ето, печалбата ми е 10%, останалото са разходи и вложения обратно в бизнеса. Няма скрити номера.“ Това е равнопоставеност под прожекторите – щом всички разкрият картите си, на пазара няма да останат тъмни ъгли, където да се крият нелоялни практики.
Привържениците на мярката уверяват, че тя няма да наруши принципите на свободния пазар – не се фиксират цени, а просто се изисква откровеност. Ако всичко си правиш по правилата, защо да не приветстваш шанса да го докажеш пред клиентите? Напротив, прозрачността може да бъде конкурентно предимство. За почтения бизнес това е като да играеш шах на осветена дъска – няма място за измами, печелиш с умения и доверие. А за потребителите е глътка свеж въздух: най-сетне ще могат да различат кой наистина държи цените честни и кой просто надува балона.
Толкова за принципите. Сега – нека поговорим за реалността.
Време е за крещящо директен анализ на практическата приложимост на тази “блестяща” идея. На теория звучи великолепно – всички играят честно, картите са на масата, публиката /потребителите/ аплодира. Но практиката? Тя обича да се присмива на добрите намерения.
Първо, нека си го кажем направо: превръщането на всяка ценова табелка във финансов отчет е бюрократичен кошмар. Всъщност, това изискване означава лавина от документация и счетоводни гимнастики за всеки бизнес. Все едно очакваме всеки магазин да прикачи тристраничен доклад към всяка стока – разход тук, инвестиция там, печалба най-отдолу. Звучи като упражнение, съчинено от хора, които никога не са опитвали да продадат лимонада, без да попълнят формуляр в три екземпляра.
После идва големият въпрос: кой и как определя тези компоненти? Маркетингът разход или инвестиция е? А заплатите на персонала – разход сигурно, но ако обучавате служителите, това инвестиция ли е или пак разход? Границите са размити като клаузи, написани с дребен шрифт. Навлизаме в тресавище от дефиниции, което опитните адвокати ще превърнат в златна мина за спорове. Всяка компания ще започне да тълкува “разход” и “инвестиция” както й изнася. И кой ще решава дали тази интерпретация е вярна? Армия от инспектори с калкулатори ли? При цялото ни уважение към КЗП, това обещава да заприлича на данъчна ревизия, която никога не свършва.
Хитреците в бизнеса – точно тези, които уж мярката трябва да укроти – вече точат моливите да заобиколят правилата. Ще надуват изкуствено разходите, ще прекръстват печалбата на “инвестиция”, ще укриват маржа си зад творчески счетоводни хватки. Накрая пак ще изглеждат “примерни” на хартия. Прозрачност? Да, като мътно стъкло. Докато почтените харчат време и пари да попълват таблици, тарикатите ще си играят на жмичка с контролните органи.
А контролните органи, от своя страна, се готвят за лов на вещици.
Комисията за защита на потребителите /КЗП/ практически размахва Наказателния кодекс като тояга: сбъркаш ли в сметките, ще те третират едновременно като данъчен измамник, некоректен конкурент и подвеждащ търговец.
Една невинна “грешка” или различно мнение за това кое е разход и вече висиш на прицел под няколко дула – от санкции за укрита печалба до глоби за нелоялна практика. Да управляваш бизнес в такава среда звучи толкова успокояващо, колкото да играеш шах, докато срещу теб насочват пистолет. Вместо да стимулира коректността, подобна тактика по-скоро стимулира страха – а уплашеният бизнес взема решения, сякаш ходи по тънък лед. Никой не печели от това накрая, дори потребителите.
Нека погледнем и друг ъгъл: конкуренцията. Парадоксално, пълната откритост може да притъпи остротата на пазарната битка. Когато всички знаят маржовете на всички, тайната съставка на ценообразуването изчезва. Представете си боксьори, които преди мача си показват тактиките един на друг. Колкото и благородно да изглежда, магията на непредвидимостта се губи. Фирмите може съвсем “случайно” да започнат да се движат в синхрон – защото, хайде, щом виждаш, че конкурентът ти калкулира 15% печалба, и ти ще се насочиш натам. Вместо динамичен пазар може да получим хореографиран танц, в който нито един участник не смее да направи дръзък ход. А дръзките ходове – иновации, понижаване на цени за завладяване на пазар – са двигателят на прогреса.
И още нещо, което не е за подценяване: ефектът върху малкия бизнес. Големите корпорации ще преживеят тази регулация – имат цели отдели от юристи и счетоводители да се оправят с всяка нова прищявка на бюрокрацията. Но семейната фирма или малкият предприемач? За тях това е поредната доза административна тежест, която ги бави и души. Докато ги занимават да пишат отчети за всяка стотинка, големите играчи ще си наемат консултанти да намерят поредната пролука в закона. Накрая, мярката може да постигне обратното на заявеното – да затрудни именно почтените малки конкуренти, а големите хитреци пак да си намерят път.
Да не забравяме и публиката – потребителите, за които всичко това уж се прави. Колко от тях наистина ще седнат да четат компоненти на цена като данъчен експерт? По-вероятно е да фиксират поглед в колонката “печалба” и ако тя надхвърля някакъв техен въображаем праг, да решат, че ги мамите. Нюансите – че трябва печалба за инвестиции, за развитие, за черни дни – ще се загубят в превода. В общественото пространство думата “печалба” вече е мръсна, а сега ще я лепнем черно на бяло на всяка витрина. Това ли ще върне доверието, или напротив – ще отприщи още повече негодувание към бизнеса като цяло? Струва си да се замислим дали вместо просветление няма да настъпи вещерски лов на съвсем нормални пазарни принципи.
Обобщено, идеята за прозрачност е прекрасна – слънчева светлина като дезинфектант срещу спекулата. Но да излееш цяла кофа светлина наведнъж може да заслепи. Между теорията и практиката често зее пропаст и точно там падат най-гениалните на хартия идеи. Мярката на КЗП тръгва с благородна цел, но по пътя може да прободе мнозина – като нож с две остриета, който замахва към злоупотребите, но порязва и редовните играчи.
Подкрепяте ли идеята за пълна прозрачност в цените? Как ще се отрази на бизнеса?
И така, бизнесът е изправен пред избор: да се оплаче от новите правила или да се научи да играе по-добре. Адаптирай се или загини. Правилата на играта се промениха и ако искате да оцелеете в тази нова регулаторна среда, не е достатъчно да играете по правилата – трябва да владеете играта.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
