Ситуацията в електроенергийната система на България остава под контрол след превантивното намаляване на мощността на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това заяви енергийният министър Ива Петрова след консултации с представители на атомната централа, Електроенергийния системен оператор и Националната електрическа компания, предаде „DarikNews“.
Мощността на Пети блок е понижена от 100% на 91,4% заради ниското ниво на река Дунав. Според министъра предприетата мярка не създава риск за електроенергийната система и няма да се отрази на доставките за битовите потребители. Не се очакват и сериозни сътресения на борсовия пазар или поскъпване на електроенергията.
Ива Петрова подчерта, че в момента няма кризисна ситуация. По думите ѝ намаляването на мощността е предварително планирано и съответства на процедурите на АЕЦ „Козлодуй“ при ниски водни нива на Дунав.
Министерството на енергетиката поддържа постоянен контакт и с Румъния заради обстановката по реката и възможностите за координирани действия.
Заместник-изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Андрей Красночаров обясни, че мощността е намалена превантивно, за да се облекчи работата на помпените съоръжения на бреговата помпена станция, които доставят охлаждаща вода за Пети и Шести блок.
Той уточни, че предприетата стъпка няма отношение към ядрената безопасност и реакторът продължава да работи нормално, но с по-ниска мощност. В момента функционират 18 помпи, а други 15 са в резерв, като необходимият капацитет е осигурен.
Екипите в централата наблюдават непрекъснато нивото на Дунав, работата и вибрациите на помпите, както и температурните режими. Съоръженията се почистват постоянно и заради натрупването на водорасли.
Ако нивото на реката продължи да се понижава, процедурата предвижда ново намаляване на мощността на Пети блок. При допълнително влошаване на условията е възможно да бъде намалена и мощността на Шести блок.
Директорът на Централното диспечерско управление на ЕСО Димитър Зарчев също увери, че намалената мощност на Пети блок не застрашава стабилността на системата. По представените от него данни през последните дни денонощното потребление на електроенергия в страната е около 90 000 мегаватчаса, а износът е приблизително 30 000 мегаватчаса. Общото производство достига около 131 000 мегаватчаса.
Според Зарчев няма проблем нито с баланса на електроенергийната система, нито с износа. Натоварването в момента варира между около 3000 и малко над 5000 мегавата и остава значително под характерните за зимата пикови стойности.
ЕСО разполага и с достатъчно заместващи мощности. През летния сезон допълнителен принос имат фотоволтаичните централи, батериите и водноелектрическите централи на НЕК.
При по-сериозно намаляване на производството от АЕЦ „Козлодуй“ отражението би било основно върху възможностите на България да изнася електроенергия, а не върху снабдяването на потребителите в страната, посочи Зарчев.
Изпълнителният директор на НЕК Георги Добрев също заяви, че необходимите количества електроенергия за битовите потребители са осигурени. По думите му не се очаква намалената мощност на Пети блок да предизвика значителни сътресения на борсовия пазар.
В Министерството на енергетиката действа вътрешноведомствен щаб, който следи развитието на ситуацията. Ива Петрова съобщи, че нивото на Дунав остава динамично, като спрямо предходния ден е отчетено покачване с 2 сантиметра. Последната прогноза е то да се задържи.
Успоредно с това се подготвят и допълнителни производствени мощности. Ремонтът на блок в ТЕЦ „Марица-изток 2“ приключва по-рано от предвиденото и той ще бъде на разположение от 22 август. Друг блок се очаква да бъде готов в началото на септември, също предсрочно.
Ремонтната програма на централата е съобразена с ниското ниво на Дунав, а разговори са проведени и с други производители за осигуряване на мощности при необходимост.
Министерството на енергетиката, АЕЦ „Козлодуй“ и други държавни институции работят и върху технически решения в случай на продължително ниско ниво на реката. В процеса участват Министерството на транспорта и съобщенията, Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав и „Морска администрация“.
Според Ива Петрова част от обсъжданите варианти са технически сложни и по тях са възложени допълнителни хидроложки анализи и проекти. Тя посочи, че подобни ситуации вероятно ще възникват и занапред, затова освен непосредствени мерки се търсят решения със средносрочен и дългосрочен ефект.
Към момента България няма необходимост нито да ограничава износа на електроенергия, нито да разчита на внос от съседни държави. По думите на министъра българската електроенергийна система дори подпомага други страни в региона, някои от които вече са били принудени да ограничат част от ядрените си мощности.
Страната поддържа координация с Румъния, Сърбия и Унгария, както и с Европейската комисия. От Румъния и Сърбия е поискано съдействие за възможностите за осигуряване на допълнителни количества вода по течението на Дунав.
Ива Петрова уточни, че ниските водни нива са проблем по цялото течение на реката и възможностите за действия на отделните държави зависят от конкретната хидроложка обстановка. Министърът увери, че се предприемат всички възможни мерки, за да не бъде допуснат риск за електроенергийната система и доставките на ток.
Присъединете се към нашия Телеграм
Пламен Димитров: Издръжката на живот трябва да е сред основните показатели за МРЗ
