Издръжката на живота трябва да бъде сред основните показатели при определянето на минималната работна заплата. Това заяви пред „БНР“ президентът на КНСБ Пламен Димитров.
По думите му вече има съгласие потребителските кошници, които синдикатът изчислява и представя на всяко тримесечие, да бъдат измервани и от Националния статистически институт. За целта трябва да бъде изработена съответна методика, така че да се получава обективна стойност за необходимите средства за издръжка.
Димитров подчерта, че този показател трябва да служи за оценка доколко минималната заплата е адекватна. Той уточни, че издръжката на живота представлява нетна стойност, тъй като показва с какви реално разполагаеми средства трябва да разполага човек, за да покрива необходимите си разходи.
Според президента на КНСБ именно нетният размер на минималната работна заплата трябва да се сравнява с издръжката на живота. Подобна оценка може да се прави всяка година, въпреки че формалното измерване на адекватността е задължително на всеки три години.
Пламен Димитров беше категоричен, че в момента минималната работна заплата остава под равнището на издръжката на живота, измервано от синдиката. По думите му, ако в бъдеще МРЗ достигне или надхвърли необходимите средства за издръжка, тогава може да бъде приложен механизъм, при който размерът ѝ да се договаря с работодателите в определен диапазон. Това би дало възможност и на бизнеса да аргументира по-бавно увеличение на минималното възнаграждение.
Димитров обаче посочи, че към момента минималната заплата все още е далеч от равнището на средствата, необходими за нормална издръжка.
Като пример той посочи Словения, където издръжката на живота е водещ критерий. Там, независимо от останалите изчисления за размера на увеличението, минималната заплата не трябва да бъде под 120% от необходимите средства за издръжка.
Президентът на КНСБ коментира и медианната заплата, която е един от четирите критерия за определяне на минималната работна заплата. Той обясни, че тя разделя работещите на две равни групи – половината получават възнаграждение над нейния размер, а другата половина – под него.
По думите на Димитров медианната заплата обикновено е с около 30% по-ниска от средната работна заплата. Причината според него е голямата разлика между най-ниските и най-високите доходи в България, която достига 7-8 пъти, докато в останалите страни от Европейския съюз обичайно е между 3 и 5 пъти.
Присъединете се към нашия Телеграм
Иван Демерджиев: Изборът на нов ВСС ще бъде Видовден за всеки, превърнал правосъдието в „ООД“
