COVID-19 започна разпространението си в африканските страни с бавни темпове, но епидемиологисти предупреждават, че броят на потвърдените случаи на континента започва да расте скоростно, предава “The New York Times”. Например Даниел Кан Мбу е починал в болница в северен Камерун. Медиците в лечебното заведение определят причината за смъртта му – новият коронавирус. След това освобождават тялото за погребална церемония, без да се погрижат за безопасността на близките, споделя дъщерята му Стела.
Жената разказва, че й е обещано, къщата в Баменда, където се е грижила за баща си, да бъде дезинфекцирана. Никой обаче не се отзовава. Когато е пожелала да бъде тествана за COVID, болницата отказва с аргумента, че няма достатъчно налични тестове за заболяването. Тя не бива посъветвана да се постави под карантина, за това сама подлага себе си и братята и сестрите си на двуседмична изолация.
“Те казаха, че ще проследят контактните лица”, споделя Мбу по отношение на здравните власти. ”Аз съм едно от контактните лице, но никой не е установявал контакт с мен”.
Разпространението на новия коронавирус започва да се активизира в редица африкански страни, където здравните ресурси са ограничени, слуховете изобилстват, а опитите за ограничаване на пандемията са хаотични. Обществени здравни експерти предупредиха, че Африка може да се превърне в следващия световен епицентър на пандемията от COVID-19.
Световната Здравна Организация (СЗО) обяви през изминалата седмица, че потвърдените случаи в Африка са се удвоили в рамките на 18 дни, достигайки 200 000, като първите 100 000 случая бяха регистрирани след 98 дни.
“Макар и случаите в Африка да съставляват по-малко от 3% от заразените в световен мащаб, е очевидно, че пандемията се активизира”, коментира по време на видео пресконференция от миналата седмица д-р Матшидисо Ребека Натали Моети, регионалната директорка на СЗО за Африка.
Тя обяви, че докато няма налична ваксина, континентът ще трябва да се научи да живее с постоянно покачващ се брой на заразените. Голяма част от африканските нации успяха да задържат първоначалното разпространение на вируса в продължение на месеци от части, благодарение на ранното затваряне на международните граници, забраната за публични събирания, а в някои страни и чрез активно проследяване на контактните лица. Картбланшът, осигурен от мерките, обаче не бе достатъчен да защити слабите здравни системи на континента и да позволи на страните да се подготвят за очаквания пик от заболели.
В момента много африкански страни, подобно на останалата част от света, започват поетапното повдигане на ограничителните мерки в опит да рестартират икономиките си, което се явява нова възможност за вирусът да се разпространи и много вероятно да омаломощи местните здравни системи. Нигерийски лекари обявиха общонационална стачка в понеделник заради липсата на защитно облекло в обществените болници и рисковете, които поемат при лекуването на COVID пациенти. Десетки нигерийски здравни работници бяха заразени с коронавирус именно заради липсата на защитно облекло.
Епидемиологични експерти от Африканския център за превенция и контрол на заболяванията предупредиха за “катастрофален недостиг” на здравни работници и драстично намаляване на медицинските провизии поради затварянето на границите, последвалото увеличение на цените и ограничението на вноса, вследствие на пандемията.
“Африка се нуждае от интензивни усилия за забавяне разпространението на пандемията”, коментираха експертите в статия, публикувана през изминалата седмица от здравния журнал “Nature”. Те смятат, че континентът отчаяно се нуждае от финансова помощ за спирането на пандемията и адресирането на икономическата и хуманитарна кризи, предизвикани от нея.
Ранното разпространение на заразата в множество африкански страни бе предизвикано от чужденци и икономическия елит – хора от Европа и такива, имащи средствата да пътуват до Африка. Впоследствие пандемията продължи да се разпространява сред елита на континента. Здравният министър на Гана бе заразен,“изпълнявайки служебните си задължения”, обяви президентът на страната Нана Акуфо-Аддо в неделя. Четири души от президентския кабинет на Кения са дали положителни проби и са били откарани в болници, става ясно от изявление на кабинета.
Сега обаче, това което бе считано за заболяването на чужденците, достига всички прослойки на обществото. Тестовете остават изключително ограничени в повечето страни, така че е невъзможно да се установи реалното разпространение на пандемията. Преди месеци обаче Световната Здравна Организация прогнозира, че между 29 и 44 милиона африканци е възможно да се заразят с COVID за първата година на пандемията.
Тираджии разпространяват коронавируса отвъд границите на страните, точно както разпространяваха ХИВ – вирусът, причиняващ СПИН. В отговор страните затегнаха контрола по границите, което на свой ред доведе до интензивни физически контакти и допълнително разпространяване на заболяването. В граничния град Гаруа-Боулай в Централноафриканската република десетки тираджии се струпват пред брезентова палатка в очакване на тестове за короанвирус. Някои носят маски, но много не носят или са ги свалили на брадичките си. На тях ще им се наложи да чакат дълго време за резултатите, тъй като пробите трябва да пропътуват 370 мили до столицата Банги. Същевременно докато чакат, граждани продължават да преминават границата без да бъдат тествани. Няма камион – няма проблем.
Слухове и дезинформация също допринасят за разпространението. В Танзания президентът Джон Магуфули обяви, че страната е победила вируса с “помощта на Господ”. Правителството на страната спря да публикува епидемиологична информация от 29 април насам. В Мадагаскар президентът на страната популяризира недоказана билкова напитка като лечение за заболяването. В Нигерия голяма част от обществените здравни предупреждения бяха публикувани на английски език, който не се говори от голяма част от говорещите хауса в северната част на страната.
В някои страни мнозина твърдят, че болниците, здравните власти и правителствата изкуствено завишават броя на заразени с COVID-19 в опит да привлекат допълнително финансиране, макар и да има малко доказателства за статистиките. В редица случаи пациенти бягат от болници или карантинни центрове, като някои от тях смятат, че са напълно здрави, а други са недоволни от лошите условия.
Пациент споделя, че е бил спрян в Банги от полицията и здравните власти. Чувствал се е “болен от малария”, споделя той, след което е бил свален от органите на реда от автобуса. Той дава позитивна проба и бива хоспитализиран, но споделя, че условията са били толкова тежки, че е избягал, Той призова за анонимност, опасявайки се от репресии от страна на полицейските власти.
“Нямаше достатъчно вода, а храната беше ужасна”, спомня си той. “Полицията все още ме търси и мисля, че искат да ме накажат, но никога няма да ме хванат”.
