Високите цени на жилищата през последните години насочват все повече хора към покупка на имоти „на зелено“. Макар подобна инвестиция обикновено да предлага по-ниска цена на квадратен метър, тя е свързана и с по-дълго чакане и по-висок риск. Често купувачите следят развитието на бъдещия си дом, като редовно посещават строителната площадка. Когато обаче строителните дейности внезапно спрат и в продължение на седмици или месеци не се наблюдава никакъв напредък, започват да възникват въпроси дали става дума за временно забавяне или за по-сериозен проблем.
Според информация на „Фокус“ не всяко прекъсване на строителството трябва да предизвиква тревога. В строителния сектор са нормални периоди без видима дейност, свързани с доставка на материали, промени по проекта, административни процедури, проблеми с подизпълнители или сезонни фактори. По-сериозни съмнения могат да възникнат, когато в продължение на няколко месеца липсва каквато и да е дейност, строителната техника е изнесена, информационната табела е премахната, офисът на инвеститора е затворен или инвеститорът и строителят не отговарят на запитванията. Допълнителен сигнал са и оплакванията от други купувачи.
Важно е да се отбележи, че в българското законодателство няма официална дефиниция на понятието „изоставен строеж“ за жилищни сгради в процес на изграждане. Законът работи с понятия като спряно строителство, незаконен строеж или загуба на действие на разрешението за строеж. Съществуват обаче конкретни законови срокове. Разрешението за строеж губи правно действие, ако в рамките на три години от влизането му в сила не е започнало строителството или ако в рамките на пет години от старта на строежа не бъде достигнат етап „груб строеж“, включително изграждане на покрив.
Преди да се стигне до намеса на институции или адвокати, купувачите могат да предприемат няколко основни стъпки. На първо място е проверката на предварителния договор, в който често са посочени срокове за завършване на строежа, получаване на Акт 14, Акт 15 и Акт 16, както и неустойки при забавяне. Следващата стъпка е официалният контакт с инвеститора. Препоръчително е комуникацията да бъде писмена чрез имейл, препоръчано писмо или нотариална покана при по-сериозни случаи, тъй като телефонните разговори трудно могат да бъдат доказани впоследствие.
Полезен може да бъде и контактът с други купувачи в същия проект. Така често се изяснява дали причината за забавянето е свързана с ново финансиране, смяна на изпълнител или административни процедури. Консултация с адвокат е препоръчителна при прекратена комуникация от страна на инвеститора, при забавяне извън договорените срокове, съмнения за финансови затруднения, искания за допълнителни плащания или информация за ипотеки, възбрани и съдебни производства.
В зависимост от конкретния проблем купувачите могат да се обърнат към общината, регионалната дирекция на ДНСК, Агенцията по вписванията, Комисията за защита на потребителите или съда. Според експертите една от най-честите грешки е прекалено дългото изчакване с надеждата, че строителството скоро ще бъде възобновено. При сериозно забавяне е по-разумно навреме да се събират документи и да се потърси правен съвет, вместо реакцията да дойде едва след евентуални по-тежки последици за инвеститора или проекта.
Присъединете се към нашия Телеграм
Проф. Момчил Мавров след оставката: Не съм получавал покана да се върна в политически кабинет
