Парламентът прие промени в Закона за съдебната власт /ЗСВ/, с които постави конкретни срокове за избор на нов състав на Висшия съдебен съвет /ВСС/ и ограничи правомощията на настоящия орган. Според приетите текстове новият състав на Съвета трябва да бъде излъчен до средата на октомври, предава „БНТ“.
С промените народните представители изрично забраниха на сега действащия ВСС, който е с отдавна изтекъл мандат, да взима важни кадрови решения в съдебната система. Ако заложените срокове бъдат спазени, реалният избор на нов постоянен главен прокурор и на председател на Върховния административен съд /ВАС/ може да се очаква през февруари или март следващата година.
Новият ВСС трябва да бъде конституиран до 17 октомври. До 10 дни след влизането на закона в сила сегашният състав на Съвета е длъжен да приеме правилата, по които общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите ще излъчат 11-те представители от професионалната квота.
Изборът ще се провежда с хартиени бюлетини. По време на пленарните дебати управляващото мнозинство и опозицията сблъскаха позиции относно местата за гласуване. От опозиционните партии предложиха вотът да се организира в секции по апелативни райони, но в крайна сметка беше прието предложението на управляващите гласуването да се провежда в окръжните съдилища.
„Нашето предложение е единствено с цел да се улеснят магистратите да упражнят правото си на глас. Смятаме, че при сегашната изчерпана легитимация на членовете на ВСС е важно в избора да се включат възможно най-много магистрати„, аргументира се Димитър Петров, народен представител от парламентарната група на „Прогресивна България“.
В същия срок до средата на октомври трябва да бъдат избрани и 11-те членове от парламентарната квота. Законът вече въвежда изрична забрана депутатите да избират действащи магистрати /съдии, прокурори и следователи/ за членове на ВСС от квотата на Народното събрание. Ограничение се въвежда и за бившите председатели на ВКС и ВАС, както и за бивши главни прокурори.
Голямо мнозинство в залата получи забраната ВСС с изтекъл мандат да прави ключови назначения. Депутатите решиха още, че временно изпълняващите функциите на „тримата големи“ ще се избират от Пленума на съвета, а не от отделните колегии. Сериозни политически спорове обаче предизвикаха правилата за избор и подчинението на следствието:
-
Относно избора с обикновено мнозинство: Решението временните ръководители на върховните съдилища и прокуратурата да се избират с обикновено мнозинство от минимум 13 гласа беше разкритикувано от опозицията. Председателят на ПГ на „Демократична България“ Надежда Йорданова определи това като притеснително за ВКС и ВАС, тъй като прави възможно временен председател на съд да бъде избран без нито един глас от членовете на Съвета, които са пряко избрани от самите съдии.
-
Относно Националното следствие: Дискусия предизвика и текстът, според който главният прокурор получава правото директно да ръководи Националното следствие. Народният представител от ПГ на „Продължаваме промяната“ Стою Стоев възрази срещу промяната, като изтъкна, че в Конституцията липсва рамка, която да подчинява следствието на главния прокурор, и че текстовете, внесени между първо и второ четене, променят съществено баланса в системата.
Присъединете се към нашия Телеграм
“Възраждане” иска реални действия и мерки за осигуряване на пътната безопасност
