Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ поиска от омбудсмана Велислава Делчева да сезира Конституционния съд заради предложения за промени в Кодекса на труда, включени в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за държавния бюджет за 2026 г.
От КНСБ настояват омбудсманът да упражни правомощията си по чл. 150, ал. 3 от Конституцията след обнародването на бюджетния закон и да поиска обявяването за противоконституционни на разпоредбите, засягащи начина на изчисляване на трудовия стаж и механизма за определяне на минималната работна заплата.
Според синдикалната организация чрез бюджетния закон се прави опит за въвеждане на фундаментални и трайни промени в трудовото законодателство, които не са пряко свързани с формирането, изпълнението или отчитането на държавния бюджет.
От КНСБ подчертават, че предлаганите изменения имат пряко отражение върху доходите, социалната сигурност и придобитите права на стотици хиляди работници и служители. Поради това те трябва да бъдат разглеждани чрез отделен законопроект, придружен от оценка на въздействието, обществено обсъждане и пълноценен диалог със социалните партньори.
КНСБ: Заобикалят се установените законодателни процедури
Синдикатът възразява срещу използването на преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет като инструмент за промяна на основни трудови права.
Според организацията подобен подход ограничава възможността на обществото и социалните партньори да участват реално в обсъждането на решения с дългосрочни последици. КНСБ смята, че предложенията противоречат на принципите на правовата държава, правната сигурност, предвидимостта на законодателството и конституционната закрила на труда.
В писмото до омбудсмана се посочва Решение № 3 от 4 февруари 2020 г. на Конституционния съд. Според КНСБ с него е установено, че чрез закона за държавния бюджет не могат да се извършват трайни изменения на материални закони, когато те не са непосредствено обусловени от изпълнението на бюджета.
Синдикатът подчертава още, че към предложенията липсват достатъчно мотиви и анализ на социалните, икономическите и правните последици. Не е представена и оценка колко души ще бъдат засегнати, как промените ще се отразят върху доходите и социалните им права и какви ще бъдат последствията за работодателите и системата на трудовите отношения.
Промяната в трудовия стаж може да засегне работещите на непълно време
Едно от оспорваните предложения предвижда действащият принцип за признаване на трудовия стаж в календарно време да бъде заменен с механизъм, основан на реално отработените часове. От КНСБ определят предложението като фундаментална промяна във философията на трудовия стаж, а не като техническа корекция в начина на неговото изчисляване.
Синдикатът напомня, че трудовият стаж е свързан с редица права, сред които платеният годишен отпуск, допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, обезщетенията по Кодекса на труда, правата при пенсиониране, професионалното развитие и придобивки, договорени чрез колективни трудови договори.
Според КНСБ промяната създава риск от ограничаване на правата на хората, които работят на непълно работно време. Сред потенциално засегнатите са родители на малки деца, хора с трайни увреждания, лица, които се грижат за членове на семейството, учащи се и възрастни работници.
При новия модел календарният период, през който тези хора са били в трудово правоотношение, може да не бъде признат изцяло за трудов стаж. Това би могло да доведе до намаляване на бъдещи права, без работещите да са нарушили трудовите си задължения, предупреждава синдикатът.
КНСБ отбелязва, че не е изяснено как новият режим ще се прилага при повече от едно трудово правоотношение, как ще се отчитат платеният и неплатеният отпуск и периодите на временна неработоспособност, както и как ще бъдат защитени вече придобитите права.
Поставя се и въпросът какви преходни разпоредби ще гарантират правната сигурност на работниците.
Синдикатът възразява срещу спирането на механизма за минималната заплата
КНСБ определя като категорично неприемливо и предложението, с което се преустановява действието на съществуващия механизъм за определяне на минималната работна заплата, без едновременно да бъде въведен нов, завършен и предвидим модел.
Според организацията минималната заплата е основен инструмент за защита на хората с най-ниски доходи и ключова мярка за ограничаване на бедността сред работещите.
Премахването на действащата законова гаранция без ясна алтернатива може да създаде период на правна и икономическа несигурност за стотици хиляди работници. В предложението не са посочени критерии, срокове и гаранции кога и по какъв начин ще бъде въведен нов механизъм, посочват от синдиката.
КНСБ подчертава, че разпоредбата на чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда, която урежда механизма за определяне на минималната работна заплата, не е бюджетна норма, а част от трайната уредба на трудовите отношения.
Спирането на действието ѝ чрез годишния закон за държавния бюджет на практика представлява изменение на Кодекса на труда чрез нормативен акт с различен предмет и времетраене, смятат от конфедерацията.
Според синдиката подобно решение нарушава принципа на правовата държава, тъй като трайното действие на разпоредба от Кодекса на труда се преустановява чрез временен закон. Това създава правна несигурност и заобикаля реда за промени в трудовото законодателство, включително изискванията за мотиви, оценка на въздействието и обществено обсъждане.
КНСБ настоява за нов механизъм, договорен със социалните партньори
От конфедерацията посочват, че механизмът за определяне на минималната работна заплата трябва да бъде основан на ясни икономически критерии, обективни показатели, адекватна защита на жизнения стандарт и участие на социалните партньори.
Според КНСБ този подход съответства на Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, която поставя акцент върху прозрачните процедури, социалния диалог и гарантирането на адекватни възнаграждения.
Докато не бъде изработен, обсъден и нормативно гарантиран нов механизъм, действащата правна рамка не трябва да бъде отменяна или временно преустановявана, настоява синдикатът.
КНСБ предупреждава, че приемането на промени с подобен обхват без обществен и социален консенсус може да отслаби доверието в институциите и да създаде опасен законодателен прецедент.
От конфедерацията смятат, че намесата на Конституционния съд е необходима, за да бъдат защитени принципите на правовата държава, върховенството на Конституцията, закрилата на труда и предвидимостта на трудовото законодателство.
Присъединете се към нашия Телеграм
