Тази сутрин можеше да се наблюдава първото от двете лунни затъмнения за 2025 г. Физикът в Института по астрономия с НАО, БАН и в катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Пенчо Маркишки коментира, че през 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения. Той пише в изданието „Гид на любителя астроном“ на катедра „Астрономия“:
„Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да наблюдаваме навлизането на Луната в земната полусянка на 14 март сутринта – до лунния залез. Най-интересното явление за нас ще бъде пълното лунно затъмнение на 7 септември вечерта, по-голямата част от което ще можем да проследим след изгрева на Луната.“
Навлизането на Луната в земната полусянка започна в 05:57 ч. тази сутрин и можеше да се проследи до залеза на Луната в 06:44 ч. за София. Маркишки обръща внимание, че в началото на затъмнението от полусянката дискът на пълната Луна не изглежда по-различно от обичайния вид, в който го познаваме, т.е. този най-ранен етап от явлението не е атрактивен за наблюдение.
Пълната фаза е започнала в 08:26 часа и е завършила в 09:32 ч. българско време. Тя се наблюдаваше най-добре от Северна Америка. Краят на затъмнението от сянката на Земята беше в 10:48 ч., а от полусянката – в 12:01 ч. Свидетели на тези последни етапи ще бъдат и жителите на Австралия, Япония и Източна Азия, за които Луната ще изгрее немного време преди края на явлението
Цялото затъмнение ще продължи 6 часа и 3 минути, а само пълната фаза – 1 час и 6 минути, уточни той.
През месец март предстоят още интересни за наблюдения от астрономи и любители явления, посочи Маркишки. Той отбеляза, че на 23 март Земята ще премине през равнината на пръстена на Сатурн.
„Тогава обаче няма да можем да наблюдаваме самия Сатурн, поради неговата видима близост до Слънцето. Към края на април и в началото на май тази планета отново ще се появи в небето – рано сутрин, ниско на изток. Тогава, наблюдавана през телескоп, нейният пръстен все още ще изглежда много тесен. Все пак ще имаме шанс да видим „изчезващ“ пръстен на Сатурн около 24 ноември т.г., когато Земята ще се приближи за втори път до неговата равнина. Тогава обаче нашата планета няма да премине през нея“, каза физикът.
Също на 23 март Венера ще премине през т.нар. долно съединение – през най-близката до нас точка от нейната орбита, т.е. между Слънцето и Земята. След това, в началото на април, тя ще се появи отново на небето, но вече рано сутрин на изток, като Зорница, каза Маркишки. Той отбеляза, че от края на февруари вечер в небето доминират ярките планети Венера, която е в съзвездието Риби над западния хоризонт, Юпитер – в съзвездието Бик и Марс – в Близнаци.
„Вечер те са видими с невъоръжено око в този ред, от запад на изток. Уран сега се намира до границата, разделяща съзвездията Овен и Бик, но той може да се наблюдава само с телескоп или с по-мощен бинокъл“, каза специалистът.
Маркишки припомни, че през 2025 г. астрономическата пролет ще започне на 20 март в 11:01 ч. българско време, „когато Слънцето ще пресече небесния екватор през пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби. След този момент Слънцето ще започне да се издига все по-високо в Северното звездно небе, а лъчите му ще затоплят все повече Северното полукълбо на Земята“.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
Заради еврозоната стотинките стават скрап! БНБ пуска на търг тонове изтеглени монети
