България последователно защитава позицията, че войната в Украйна не може да бъде решена с военни средства и че усилията трябва да се съсредоточат върху дипломатическото уреждане на конфликта. Това заяви президентът Илияна Йотова при откриването на Годишната конференция с извънредните и пълномощни посланици и постоянните представители на България, която се провежда в столичен хотел, предаде „БНТ“.
По думите ѝ основният въпрос е дали страната ни може да убеди достатъчно европейски партньори в своите аргументи и да събере мнозинство в подкрепа на тази позиция. Йотова отбеляза, че разделенията по темата се задълбочават както във вътрешнополитически, така и в международен план.
Президентът определи като най-сериозен недостатък на европейската политика липсата на обща и консенсусна позиция за прекратяването на войната. Според нея Европейският съюз все още не е изработил решение, което да предложи на международната сцена за края на конфликта.
Йотова припомни, че Европейският съвет е обявил подкрепа за дипломатическите усилия за прекратяване на войната и намерение да засили ангажираността си по въпроса. Председателят на Европейския съвет дори е посочил, че съществува добре развит дипломатически канал с Русия. Тази позиция обаче е била посрещната с хладно мълчание от редица европейски лидери и впоследствие е била бързо смекчена. По думите на държавния глава това не е направило по-ясна позицията на ЕС за края на войната и условията, при които той би могъл да бъде постигнат.
Президентът коментира и участието на България в т.нар. Коалиция на желаещите, като посочи, че темата има както вътрешнополитическо, така и международно значение. Според нея позицията на страната ни в настоящия момент е правилна.
Йотова заяви, че създаването на коалицията е било резултат от противоречията между отделните държави и е целяло да компенсира изолирането на Европа и Европейския съюз от преговорния процес между Съединените щати и Русия, който се е водил преди повече от година.
Тя отбеляза, че при присъединяването на България тогавашното правителство не е представило готова позиция, а намеренията му не са били ясни нито за останалите държавни институции, нито за българското общество.
Илияна Йотова припомни, че Коалицията на желаещите е била обявена през март 2025 г., а България се е присъединила към нея през юли същата година след кратко и незабележимо обяснение от тогавашния министър-председател.
Няколко месеца по-късно тогавашното правителство е решило страната ни да не се включва в многонационалния военен корпус, известен днес като „Многонационални сили – Украйна“. Формированието е със щаб във Форт Мон-Валериен и се предвижда да бъде разположено на украинска територия след постигането на примирие или траен мир.
Според президента самата коалиция е претърпяла съществени промени. Първоначалният ѝ акцент върху дипломатическите усилия постепенно е бил изместен към увеличаване на военната помощ и създаване на допълнителни военни формати.
Йотова предупреди, че подобни коалиции крият риск от милитаризиране на външната политика, поради което България трябва да има ясно формулирана национална позиция. Тя посочи, че остава неясно какво означава използваното от коалицията понятие „стабилно налагане на мир“ и какво е отношението на България към тази формулировка.
По думите ѝ съществуването на подобни формати има смисъл, само ако те действително представят европейски отговор на въпроса как страните да стигнат до преговори и какви са възможните варианти за успешен край на конфликта.
Президентът подчерта, че сигурността и стабилността на Украйна не могат да бъдат постигнати, ако се прескачат дипломатическите стъпки и предварително се планират действията след евентуално примирие или траен мир. Тя припомни, че очакваното примирие не е било постигнато през 2025 г.
Илияна Йотова заяви още, че България няма решение за участие във военни или мироопазващи сили без санкция от Народното събрание. Военната помощ се предоставя съгласно решенията на българския парламент и в рамките на организациите, в които страната членува и към чиито цели се придържа – Европейския съюз и НАТО.
Държавният глава допълни, че България няма и изработена национална позиция по евентуални допълнителни намерения, за които се говори в различни анализи, макар и не винаги пряко.
Присъединете се към нашия Телеграм
България ли остана последното убежище на руския олигархичен модел?
