Икономист пред Искра.бг: Риск е актуализация на актуализирания бюджет

0
141
Румен Гълъбинов
Румен Гълъбинов. Снимка: Румен Гълъбинов, Фейсбук

Реализирането на Бюджет 2023 в рамките на обичайния срок беше затруднено от липсата на редовно правителство, което да вземе управленско решение относно внасянето в Народното събрание на проектобюджета за 2023 г. с включени дългосрочни допускания за развитие на политиките при спазване на правилата по ЗПФ. Поради това служебното правителство внесе в Народното събрание законопроект за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., т.нар. „удължителен закон“ за 2022 година.

Темата за Бюджет 2023 предложен от служебното правителство коментираме с икономиста Румен Гълъбинов. Той каза пред Искра.бг:

„Рисковете за бюджета ще бъдат да има актуализация на актуализирания бюджет от миналата година, защото той продължава да действа досега. Ако се приеме отново временно удължаване на Бюджет 2022, то това решение няма да е устойчиво, тъй като е много временно.“

„Бюджетът трябва да е по-добре балансиран спрямо разходите. Ако се иска увеличение на минималната заплата, да се прецени колко може да се увеличи, тъй като сега вече сме в средата на година, каквото и да се приеме, то ще влезе във сила от 1 юли за втората половина на годината. При това положение, ако има увеличение на минималната работна заплата, част може да е сега, а другата след 6 месеца, защото след 6 месеца през ноември започва да се говори за Бюджет 2024. Ние трябва да гледаме такъв хоризонт – приемаме Бюджет 2023 за тази половин година и в същото време мислим за следващата година буквално“, подчерта икономистът. Той посочи:

„Параметрите на този бюджет, внесени от служебното правителство, в общи линии бяха очаквани. Преди месец излезе доклад на Министерството на финансите с различните сценарии, където се допускаше да има и такъв дефицит, допускаше да има и съответно такъв размер на дълга. За мен този вариант не е изненада, по-скоро трябва да се търси достатъчно парламентарно мнозинство за неговото модифициране, за да се приведе във вида, в който се очаква и с оглед за предстоящото ни членство в еврозоната.“

Гълъбинов предвиди, че най-реалистичната дата за приемането на България в еврозоната е 1 януари 2025 година. По думите му страната ни има възможност да работи в тази посока до края на тази и следващата година. Той е категоричен, че важен елемент е бюджетът.

„Какъв точно бюджет ще се приеме – да е със дефицит близък до 3%, да е с инфлация, която да е едноцифрена и да е близка до нашата, която е средна за еврозоната, дългът да запази добро съотношение между 25-30% към брутния вътрешен продукт, т.е. това до голяма степен ще ни доближи до една такава дата“, уточни Гълъбинов.

При въпрос: „Дали да се очаква увеличение на данъците?“. Икономистът отговори:

„Преди да дойдем до разговора за увеличение на самите данъчни ставки, първо трябва да се изчерпят всички налични възможности за допълнителни бюджетни приходи, а то има такива. Например нашата икономика на сиво, която работи, която не плаща достатъчно данъци и осигуровки, по различни оценки е между 20-30%, т.е. ако се вземе едно средно число от 25%, 1/4 от икономиката, показва, че има откъде още да се досъбера. Други бюджетни приходи идват и от ДДС, събирането на осигурителни вноски и други бюджетни приходи.“

„Може да се събират и от акцизите. Те не са типични данъци, тъй като са свързани с тези стоки, които или вредят на човешкото здраве, или замърсяват околната среда. По календара за акцизите може да се увеличават още. Трябва да се разгледа как ще се развият нещата с горивата, т.е. при увеличаване на акцизите каква ще бъде цената на горивата“, разясни Гълъбинов.

Припомняме ви, че вчера се проведе поредна среща на контактната група между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната-Демократична България“ за Бюджет 2023. Представители на двете сили започнаха разговорите по проекта на служебния министър на финансите в парламента. В Народното събрание двете коалиции потвърдиха, че ще търсят всякакви варианти дефицитът отново да бъде свален до 3%, а не 6,4%, както е заложен.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments