„Бюджетът на България трябва да бъде анализиран не просто като инструмент за преразпределяне на БВП, а най-вече доколко осигурява развитието на държавата. Именно от тази гледна точка имаме огромни проблеми.“
Така започва анализ на икономиста Евгений Кънев, публикуван във Facebook профила му. Изследването му продължава с малко предистория, а именно:
„България носи още тежкото наследство на комунизма, където бюджетът обслужваше плановата икономика и всеки отрасъл имаше министерство, което да указва кой, колко, кога и как ще получи пари. А министрите бяха като назначени феодали в съответния феод от монарха (генералния секретар на БКП).
Тази традиция се запази и при демокрацията – само че вече се правеше сделка между партии в коалицията или между олигарсите зад голямата партия кой какъв феод получава – като пай от баница. Както виждате – дотук цели на държавността липсват.
Кризата от 1997 г.
За първи път държавни цели постави правителството на ОДС, а още по-точно МВФ зад него. За да се избегне втори фалит след 1990 г, трябваше да бъдат спрени субсидиите към губещи предприятия чрез мащабна приватизация – като фискална реформа. И въведен валутен борд – като монетарна реформа.
МВФ продължи с полагането на модерната държавност в нашия бюджет и при Царя. За първи път бе въведено т.н. Програмно бюджетиране – което значи да се търси отговорност за резултата от всеки похарчен лев. А като няма – парите спират.
Това бе шкартирано от Тройната коалиция с влизането в ЕС и оттогава се върнахме към добрите стари традиции на харчене не според някакви цели, а според “заслугите” на някой олигарх или партиен апарат за спечелване на властта.
Целта на управленията през този век бе прозрачна: максимизиране на парите за държавата и “нашите фирми” за сметка на минимизиране на пенсии и социални плащания. Едва правителствата с бюджетите на ПП-ДБ промениха схемата с увеличени социални плащания, което предизвика яростен отпор от политиците на олигархията, заради намалените за тях и тяхната администрация пари.
Именно бюджетът през 2025 г. на Желязков – в опит да “компенсира” загубите на олигархията и силовия апарат, който я пази – плъзна България по нанадолнището. А проектът за Бюджет 26 изкара хората на улицата и свали правителството.
Разбира се, идеята за автоматична индексация на пенсиите е правилна, но за автоматични механизми за увеличение на заплатите в икономиката и особено на държавната администрация е изключително вредна.
Ясно е, че всяко правителство има приоритети, но когато няма баланс между домакинства – бизнес – държава, това е рецепта за дълбоки структурни проблеми, които се плащат от бъдещите поколения.
Защо? Защото, когато наливаш безконтролно пари в капиталова програма за пътища и инфраструктура – парите отиват в няколко фирми и политиците зад тях за сметка на сегашните и бъдещите поколения (ГЕРБ-ДПС).
Когато наливаш пари основно за пенсии и социални плащания – увеличаваш потреблението и икономическия растеж, но автоматично увеличаващите се държавни разходи водят до по-висока задлъжнялост при влошена стопанска конюктура и лишава икономиката от важни инвестиции (ПП-ДБ).
Бюджетът на Радев за 2026 г с огромния дефицит трябваше да прокара същите компенсации за олигархията и силовия апарат, които площадът провали. И този път успя. “Огромните задължения от чекмеджетата” е реално връщане на инвестицията на олигархията в Радев – и той се отплати с прекомерен дефицит. И… пътища с рекордна цена на километър.
Бюджет 27 е нищо повече от завръщане към практиките на олигархията, но при утежнени обстоятелства – вече има създадени високи нива на фиксирани задължения към население и особено държавната администрация.
И понеже парите не стигат – липсата се попълва по два начина:
- облагане на “свръхпечалбата” на сектори с предимно западни компании, но не и на “Лукойл”;
- нов държавен дълг – който се удвои (!!!) само за три години от последния бюджет на ПП-ДБ от 2024 г – от 24 млрд на 47 млрд евро. И скочи от 24 на 33% от БВП!
Проблемът обаче не е, че дългът се е удвоил в абсолютна стойност и е скочил с цели 9 п.п. за три години. А че нищо добро за икономиката – като капацитет за растеж – не е създадено с тези пари. Примерно, Чехия и Полша имат по-висока задлъжнялост, но с тези дългове Чехия ударно инвестира в развойна дейност и патенти, а Полша в отбранителни способности на цялата индустрия.
А България се връща към харчене за олигархията и за държавния апарат зад нея. В това е драмата на България. Докато Радев & Ко. са на власт.“
Присъединете се към нашия Телеграм
