Във връзка с наша статия за съмнения за нагласен конкурс „Студент на годината“ в категория „Докторант“ публикуваме позиция на Христина Георгиева по въпроса:
Днес, на 16 април – Денят на българската Конституция и професионален празник на юристите в България, бих искала да направя настоящата реплика към онлайн материал, съдържаш „право на отговор“ на г-н Симеон Михалков.
На обидните епитети и квалификации по мой адрес, съдържащи се в този т.нар. „отговор“, няма да обърна внимание, тъй като това е обикновено изпускане на нервите, изразено в писмена форма. Очевидно е, че с г-н Михалков имаме различни представи за „етика и културата на поведение“ и, не на последно място – възпитание. В двете статии, които до момента отразиха съмненията ми относно начина на провеждане на конкурса „Студент на годината за 2020 г“ на НПСС, не съм и сега няма да си позволя да давам определения на личните и професионални качества на г-н Михалков, тъй като не го познавам изобщо като човек и характер, а и нямам експертни познания в областта на филологията.
Не мога обаче да не реагирам на неуважителния и подигравателен начин, по който се говори за правото като дисциплина. Да си позволиш да поставяш правото в кавички, съпоставяйки го с филологията, е недостойно.
Подобно поведение е меко казано нетипично и неприсъщо на един истински победител, неуместно и показващо единствено слабост и липса на контрол над емоциите, граничещ на моменти с т.нар „реч на омразата“.
Коментарите от страна на г-н Симеон Михалков за политическите ми амбиции, и типичните за подобни хора „завист, злонамереност и наранено его“, само показват, че дори не си е направил труда да се запознае с профила на членовете на оценяващото го жури – главно министри, народни представители, кметът на гр. София и т.н.
В цитирания отговор прави впечатление и обяснителният режим, в който влиза г-н Михалков относно връзки и познанства с членовете на журито. Явно победителят не се е запознал с признанието на координатора на конкурса, г-жа Лидия Даскалова, която сама заяви пред медиите, че организаторите (и тя в частност) са се намесили на журито в преценката на моята кандидатура. В крайна сметка излиза, че надделява мнението на НПСС, а не на журито.
От емоционалния отговор на г-н Михалков става ясно, че не е разбрал същността на моята реакция. Затова ще подчертая отново, че аз не оспорвам наградата и не подценявам усилията, труда и научните му постижения до момента, а търся яснота по отношение на провеждането и организацията на конкурс с изцяло липсващи критерии за оценяване, което няма нищо общо с „неудовлетворени амбиции“, както тълкува той поведението ми.
С цел да успокоя победителя, ще спомена също, че писах на г-жа Даскалова на 03.12.2020г, когато забелязах, че удължават сроковете за кандидатстване и променят датите на провеждане на конкурса за 2021г. Уведомих я, че публичната ми защита е насрочена за 22.12.2020г. Попитах НПСС дали да оттегля кандидатурата си, защото не бях сигурна, че един доктор може да участва в конкурс за докторанти. На 03.01.2021г. получих отговор, че екипът е наясно, че и за други кандидати може би ще има промяна в статуса на учащ се, но са преценили, че това няма да бъде пречка за участие. Подчертаха ми, че при оценяването ще вземат предвид успехите и постиженията към датата, която първоначално е била обявена, а именно: периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г.
Като изключим емоционалните изблици и обидните коментари, правото на отговор на г-н Симеон Михалков най-накрая дава яснота на въпроса за броя и вида на научните му постижения в периода 10.2019 – 11.2020г., на база на които е избран за победител. (макар да не са 11, както беше обявено на награждаването, а приблизително два пъти по-малко).
В заключение ще съпоставя неговия с моя наyчен пpинoc за същия период (съгласно формуляр за участие и автобиография, изпратени на НПСС):
1. Участвах в конференция и представих устно научен доклад, впоследствие публикуван, а именно: „По някои въпроси за правната закрила на видео игрите. Закрила на отделни елементи на видео игрите и хардуерната им система като промишлен дизайн.”, публикуван в Сборник на ЮФ на УНСС с доклади от Международна научна конференция „Проблеми и предизвикателства на правното регулиране на интелектуалната собственост“, ЮФ на УНСС, 16.10.2019г., с. 162 – 175.
2. Участвах в конференция и представих устно научен доклад, впоследствие публикуван, а именно: „По някои въпроси за гражданскоправната защита на видео игрите по съдебен ред. Съавторство”, публикуван в Сборник на ИУ – Варна с доклади от Национална научна конференция на тема: „Правото и бизнесът в съвременното общество“, ИУ – Варна, 08.11.2019г., с. 202 – 218.
3. Участвах в конференция и представих устно научен доклад, впоследствие публикуван, а именно: „По някои въпроси за административноправната и наказателноправната защита на видео игрите по съдебен ред”, публикуван в Сборник на ИУ – Варна с доклади от Национална научна конференция на тема: „Правото и бизнесът в съвременното общество“, ИУ – Варна, 08.11.2019г., с. 219 – 233.
4. Участвах чрез изнасяне на научен доклад в конференция на тема „Научни четения в памет на Кристиан Таков „ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА КЪМ ПРАВОТО“, 11.2020г.: „По някои въпроси за правната закрила на видео игрите. Издателски и други авторски договори“, в процес на публикация.
В периода септември – ноември 2020г. написах още няколко научни статии, одобрени в същия период за публикация, но не съм ги добавила в документите за участие в конкурса, защото като уважаващ правото юрист спазих стриктно Регламента за участие, достъпен на http://studentnagodinata.eu/index.php/statute, съгласно който документите, които следва да бъдат приложени към кандидатурата, е задължително да бъдат издадени за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г.)
Доколкото в правото си на отговор г-н Михалков споменава започнати през ноември 2020г. ангажименти, които ще доведат до публикации до края на 2021 г., т.е. отново извън обявения за оценяване период, ще си позволя да изброя реципрочно и моите статии:
5. Георгиева, Хр., „Съдържание на авторското право върху видео игра. Имуществени авторски правомощия”, бр. 9 от 2020 г. на електронно правно списание Норма, с. 26 – 57, http://www.norma.bg/bg/year/2020/
6. Георгиева, Хр., „Съдържание на авторското право върху видео игра. Неимуществени авторски правомощия”, бр. 10 от 2020 г. на електронно правно списание Норма, с. 109 – 126, http://www.norma.bg/bg/year/2020/
7. Георгиева, Хр.: „По някои въпроси за правната закрила на видео игрите. Издателски и други авторски договори“, предадена в края на 2020г, приета и в процес на издаване от издателство на Нов български университет.
8. Георгиева, Хр.: „Финансови стимули за създаване на видео игри в България“, предадена през септември 2020г., приета и в процес на издаване в списание „Бизнес и право на УНСС“.
9. Георгиева, Хр.: „Договори за създаване на видео игри в рамките на трудово правоотношение, предадена, приета и в процес на издаване в електронно правно списание Норма.
В допълнение към научните публикации и участия в конференции, в периода 10.2019 – 11.2020г. в кандидатурата ми бяха включени и следните научни постижения:
1. Успешно преминах няколко изпита и бях включена в целевата група на докторантите по проект BG05M2OP001-2.009-0012 „Повишаването на изследователския потенциал на УНСС и подобряването на условията за провеждане на научни изследвания – инвестиция с много измерения».
1.1. По проекта осъществих научноизследователска мобилност в Солунски Университет „Аристотел”, Солун, Гърция, Университета в Гренобъл, Франция и Университета в Перуджа, Италия.
2. Взех участие в Международна конференция „More than just a game”, проведена в Университет Бокони, Милано, съвместно с представители на Университет Queen Marry of London.
3. Участвах в Международна конференция по облигационно право в Университета в Загреб с научен доклад, изнесен на английски език на тема „Legal protection of video games through contract law“.
4. Посетих два онлайн курса на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO), като успешно издържах финалните изпитите по Software Licensing и Trademarks, Industrial Designs and Geographical Indications.
5. Участвах в процедура по подбор за длъжността Assistant Lawyer в Съда по правата на човека – Страсбург. Успешно минах подбора по документи и първия изпит, явих се на втория изпит.
6. След 13 годишни лични усилия и средства успях да убедя организаторите на ежегодно лятно училище по Европейско частно право, което се провежда в Юридическия факултет на Университета в Залцбург в сътрудничество с Академията за европейско частно право, да включат България и българското право в учебната си програма (за първи път в 21 – годишната си история).
6.1. Считано от юли 2020г – по покана на Ректора и Декана на Юридическия факултет на Университета в Залцбург – съм първият български лектор в историята на този значим международен форум и занапред ще водя модула „Българско право“, осигурявайки по този начин ежегодна стипендия от 500 евро на един български студент.
7. По покана на двама лектори от екипа на лятното училище в Залцбург и на база техни препоръки бях приета за член на Европейския институт по право.
8. Отново по покана и с препоръките на трети лектор от екипа на лятното училище в Залцбург бях одобрена и станах първия участник от България в проект COST (European Cooperation in Science and Technology), Action Proposal OC-2020-1-24548 „Increasing mutual trust and transparency cultural goods trade“.
9. Отличенa бях с приза „Докторант на годината“ на УНСС.
Бих допълнила още един мой много съществен успех от декември 2020 г. По време на публичната защита на дисертацията ми, състояла се на 22.12.2020 г., доц. д-р Росен Карадимов от ЮФ на Софийския университет (СУ) сподели, че е включил темата на дисертационния ми труд в конспекта на студентите по право в СУ. След това признание, сега съм не само човекът, написал първото цялостно монографично и комплексно изследване в България по въпросите, касаещи правната закрила на видео игрите, но и причината тази тема да се изучава занапред от студентите по право.
Мисля, че на всички стана ясно и вече е безспорно кое победи – Филологията или Правото!?!
Източник: Христина Георгиева
