В последните дни на месец октомври през 1982 година от този свят си отива големият български композитор, диригент и обществен деец Филип Кутев.
Неговият житейски път започва на 24-ти юни 1903-та година в Айтос. В началото на миналия век градът няма възможност да предложи развитие на талантливото дете. Липсват специализирани музикални педагози, по тази причина подготовка му идва единствено от училищните часове по музика, разказва „Българска история“.
Един ден в дома на семейството му пристига семеен приятел и оставя цигулката си и никога повече не си я взима. Филип започва сам да движи лъка по струните, стараеки се да възпроизвежда хармонични звуци.
Когато става на 19-години тръгва към София, за да получи музикално образование. Според представите на специалистите обаче това е една много късна възраст за човек, който иска да се занимава с изкуство. Така бива отхвърлен.
Пречките не го спират. В края на учебната година се явява на изпит като частен ученик. И го приемат. После става възпитаник и на Музикалната академия. По време на следването си не само учи, но и работи, за да може да се издържа.
Първоначално работи като чиновник, защото музикалните му умения не са разгърнати. После започва да свири в оркестъра на Артилерийското кино, когато озвучаването на филмите става „на живо“.
Първият му опит в композирането е определен от критиците като „опит на един самобитен талант“. На 48 години все още не е в зората на кариерата си, но основава Държавния ансамбъл за народни песни и танци (ДНАНПТ). За работата му по него помага събирането на народните песни из цялата страна.
Първата официална изява пред публика е на 1 юни 1952 година в столичната зала „България“. Отзивите са блестящи и поставят началото на успеха му. Една година по-късно се представят и на чуждестранна сцена. Първи на изпълненията се наслаждават жителите на Прага. Там танцуват на открит театър, вали пороен дъжд, но хората остават до края на спектакъла.
„Филип Кутев“ не е първият фолклорен ансамбъл, както смятат мнозина. Малко по-рано пловдивският творец Асен Диамандиев създава такъв. Но „Филип Кутев“ е първият от подобна величина.
