Европейската комисия иска да извлече по-голяма полза от чуждестранната помощ, която предоставя на бедните страни, в рамките на спорен план, който се разработва в Брюксел или иначе казано – ЕС слага край на свободните пари за Африка, пише „Politico“.
Изпълнителният орган на ЕС възнамерява да добави условия към средствата, превеждани на развиващите се страни, като например необходимостта от спиране на мигрантските потоци, според вътрешен документ, разгледан от „Politico“.
Голямата идея е средствата да се насочат към региони като Африка на юг от Сахара или Близкия изток не само за справяне с бедността, но и за изпълнение на вътрешните приоритети на страните от ЕС.
„Тези пакети [за партньорство] ще засилят връзката между външната дейност и вътрешните приоритети, като например енергийната сигурност, доставките на критични суровини“, пишат председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен и комисарят по бюджета Пьотр Серафин във вътрешна бележка, видяна от „POLITICO“, в която се излага следващият многогодишен бюджет на ЕС.
Потенциалната промяна би довела до това, че програмата на ЕС за развитие ще бъде подобна на тази на САЩ и Великобритания, които използват чуждестранната помощ като лост за постигане на приоритетите на местните избиратели. Това би било голяма промяна в сравнение със сегашния модел на помощ на ЕС, който до голяма степен е без обвързващи условия.
Преди да бъдат добавени допълнителни условия към плащанията обаче, ЕС трябва да убеди ключови законодатели, неправителствени организации и държави членки, които трябва единодушно да одобрят новите правила, че това е по-добрата система.
Това може да не е лесно. Критиците твърдят, че тази система може да попречи на усилията на ЕС за намаляване на бедността по света. Ето какво обясни Мария Хосе Ромеро от Eurodad, неправителствена организация, занимаваща се с управлението на дълговете в бедните страни:
„Това е стратегия, която може да подкопае качеството на помощта за развитие на ЕС.“
„Няма нито една държава членка, която да подкрепя този подход“, заяви дипломат от ЕС, който, както и други цитирани в този материал, получи анонимност, за да обсъжда чувствителни теми.
Очаква се министрите на развитието на ЕС да се произнесат по бъдещето на външната помощ по време на среща на 26 май. Това ще стане в рамките на разговорите за следващия многогодишен бюджет – известен в Брюксел като многогодишна финансова рамка – преди предложението на Комисията на 16 юли.
Пари в брой за реформи
Съгласно разглеждания план Комисията ще изгражда икономически партньорства с всяка чужда държава бенефициент, като обвързва помощта с по-широки търговски и икономически отношения.
Критиците обаче твърдят, че този подход мирише на патернализъм и няма да допринесе за подобряване на репутацията на Европа в по-бедните страни, която вече е накърнена от наследството на колониализма. Ромеро от Евродад коментира:
„Това, което е заложено на карта в следващия бюджет, е доверието в ЕС като надежден партньор.“
Датският евродепутат Расмус Нордквист отбеляза:
„Това е [начин] да се угоди на гласоподавателите у дома, а не действително да се направи нещо, което да работи там, където трябва да бъде помощта за развитие.“
Служителите на Брюксел обаче се противопоставят на обвинението, че стратегията повтаря изнудваческите практики, често свързвани с китайския и американския подход към чуждестранната помощ.
Темата е особено чувствителна след използването от президента Доналд Тръмп на чуждестранната помощ като лост за завземане на стратегически активи в чужбина. Забележителен пример е свързан с получаването на достъп до огромните минерални ресурси на Украйна от страна на САЩ като отплата за военната им подкрепа.
Междувременно Китай е обвиняван, че използва чуждестранна помощ, за да насърчава приспособяването към дневния си ред в международни органи като ООН. Това обаче не е нещо, което Европа се стреми да прави.
„Създаваме споразумения за партньорство, които са от взаимна полза“, заяви служител на ЕС.
Комисията сигнализира, че правилата за основната хуманитарна помощ, която осигурява основни нужди като храна и чиста вода, няма да се променят в новия бюджет.
Сливане на фондовете
Новият модел ще доведе до значителни административни промени. Стратегията например ще има за цел да обедини няколко различни програми – от миграцията, през чуждестранните инвестиции, до предотвратяването на конфликти – в един фонд „Глобална Европа“, разделен по географски категории.
Междувременно граничните държави в процес на присъединяване към ЕС – като Западните Балкани, Украйна и Молдова – ще се сблъскат с отделни и потенциално по-тежки условия, отколкото останалите развиващи се страни. Дипломат от ЕС беше категоричен:
„Не можете да прилагате едни и същи условия към страните кандидатки и страните от Северна Африка.“
Някои национални столици обаче виждат в тези промени заграбване на властта от страна на Комисията, тъй като те ще позволят на изпълнителния орган да размества финансирането между различните региони, без да се консултира с националните столици. Ето какво се казва в документа:
„Ще бъде въведена гъвкавост в рамките на географските райони и между тях.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Може ли отбраната да се превърне в машината за икономически растеж на Европа?
