Европа започва да се притеснява кой е собственик на нейните пристанища, като тревогата се засилва заради огромния отпечатък на китайските фирми по морските портали на блока, пише „POLITICO“.
В четвъртък комисарят по транспорта Апостолос Цицикостас заяви пред лидери от бранша, че европейските пристанища трябва „да преразгледат сигурността… и да проучат по-внимателно чуждестранното присъствие“. Това беше един от най-ясните сигнали от Брюксел, че това, което някога се е смятало за благоприятна инвестиция, сега започва да изглежда като отговорност за сигурността.
Неотдавнашната Бяла книга за отбраната на Комисията отрази тази загриженост, като повдигна идеята за по-строг контрол върху чуждестранната собственост върху „критичната транспортна инфраструктура“.
Това безпокойство е отразено в проектодокумент на социалистите и демократите в Европейския парламент, видян от „POLITICO“, който призовава за по-строги правила в предстоящия ремонт на регламента на ЕС за проверка на чуждестранните инвестиции.
Нито Цицикостас, нито С&Д споменават поименно Китай, но подтекстът не е съвсем фин. Симон ван Хоймисен, изследовател в белгийския Кралски висш институт по отбрана, заяви, че формулировката вероятно намеква за разширяващата се власт на Пекин над ключови европейски пристанища – от Антверпен-Брюге и Ротердам до Пирея в Гърция.
Китайските гиганти COSCO и China Merchants, както и базираната в Хонконг компания Hutchison вече притежават дялове в над 30 терминала в ЕС.
„Реалността е ясна“, заяви Ана Мигел Педро, португалски евродепутат от дясноцентристката Европейска народна партия. Член на парламентарната интергрупа „Морета, реки, острови и крайбрежни райони“, тя предупреди:
„Чуждестранни държавни участници като Пекин действат с ниво на координация и намерения, което далеч надхвърля фрагментираната реакция на отделните държави.“
Педро твърди, че COSCO не се държи като типичен пазарен участник, а изпълнява заповеди от Китайската комунистическа партия. И добави:
„Нарастващото ѝ присъствие в пристанищата не е само икономически проблем. Това е стратегическа уязвимост.“
ЕС също започва да гледа на това по този начин.
„Нахлуването на Русия в Украйна и неофициалната подкрепа на Китай за Русия само засилиха опасенията за сигурността на пристанищата на ЕС“, се казва в неотдавнашен доклад на базирания във Варшава мозъчен тръст Център за източни изследвания.
Един от примерите за стратегическото заплитане, с което ЕС се сблъсква в момента, се разиграва в Полша, в контейнерния терминал в Гдиня, където Hutchison държи дял от повече от 20 години.
Тази ситуация може да се промени. Под натиска на президента на САЩ Доналд Тръмп, който иска свързаните с Китай компании да напуснат Панамския канал, Hutchison преговаря за продажба на пристанищни имоти по целия свят, включително 14 в Европа, на стойност 23 млрд. долара на консорциум, ръководен от BlackRock и включващ Mediterranean Shipping Company. През март обаче тази сделка попадна в задънена улица след намесата на Пекин.
Това, което прави Гдиня особено показателна, не е само търговията, която обслужва, а и това, което се намира в съседство: военноморска база, корабостроителница и щаб на елитните полски военноморски специални сили, което означава, че който и да управлява терминала, има достъп до европейската и натовската военна логистика и отбранителни операции.
Признавайки стратегическото значение, полското правителство е включило терминала в списъка на критичната инфраструктура, което означава, че операторът трябва да работи в тясно сътрудничество с правителството по въпросите на сигурността.
Този контекст с високи залози изостря остротата на предупреждението на Педро и подчертава защо ЕС сега преоценява чуждестранното участие в своите пристанища с нова спешност. Тя заяви:
„Ако чуждестранен противник се възползва от уязвимост в едно европейско пристанище, това застрашава всички нас. В днешния свят не можем да си позволим стратегическа слепота, докато други действат с пълна видимост и намерение.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Германия отстъпва: AfD вече не е „потвърдена екстремистка партия“
