Европейската комисия ще предложи нов всеобхватен закон за управление на океаните в Европа, в изненадващо съобщение, което е широко по обхват, но бедно на подробности и отваря пътя за години на лобиране по въпроса как да се третират морските ресурси на ЕС, информира „POLITICO“.
По-ранен проект на Европейския океански пакт, получен от медията, не споменаваше Океанския закон, а съобщението от четвъртък за конкретно законодателство изненада много групи.
Законът за океаните, обявен в четвъртък от еврокомисаря по океаните Костас Кадис, ще актуализира Директивата за морско пространствено планиране, която регулира икономическото използване на водите на ЕС. Новият закон ще бъде въведен до 2027 г.
Кадис обаче заяви, че новият закон ще надхвърли обхвата на Директивата за морското пространствено планиране, като ще предостави рамка за изпълнение на широкообхватните цели на новия Европейски океански пакт, който е политическо обещание на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен за втория ѝ мандат.
Тези цели включват намаляване на бюрокрацията, насърчаване на устойчивото аквакултури и риболов, стимулиране на океанския туризъм, укрепване на морската отбрана и инвестиции в океанските науки. В четвъртък Кадис изтъква:
„Законът за океаните ще гарантира, че съществуващите цели, свързани с океаните, са идентифицируеми под един покрив и ще улесни тяхното съгласувано и ефективно изпълнение, като в същото време ще намали административната тежест.“
Но обявлението беше бедно на подробности, което отвори пътя за множество политически спорове между групите с екологични и търговски интереси.
Какво знаем
Обещаният Закон за океаните, включен в по-широкия Океански пакт, публикуван в четвъртък, ще укрепи морското пространствено планиране чрез „подобрена междусекторна координация на национално ниво“ и по-организиран подход към управлението на морските басейни, заяви Комисията.
Документът също така ще предостави „единна рамка“ за подпомагане на прилагането на Европейския океански пакт, като същевременно ще намали административната тежест, включително чрез намаляване на задълженията за отчитане на страните от ЕС.
Европейският океански пакт не обещава нови, конкретни мерки за определяне на нови морски защитени зони или подобряване на тяхното управление, а се ангажира да работи за ефективното прилагане и изпълнение на съществуващото законодателство на ЕС.
Същото важи и за дънното тралене в морските защитени зони, спорната практика на влачене на тежки рибарски мрежи по морското дъно, за да се събират риби, които живеят на или близо до морското дъно.
В приложение към него се повтаря „амбициозната цел“ за постепенно премахване на дънния трал в морските защитени зони до 2030 г., обявена по-рано в Плана за действие на ЕС за морската среда от 2023 г.
Проектът на плана включва и раздел за защита на океаните и критичната инфраструктура, както и раздели за международното управление на океаните и за защита на крайбрежните общности от последиците от изменението на климата.
Документът подсказва появата на нова стратегия на ЕС за развитие и устойчивост на крайбрежните общности до 2026 г.
Реакциите валят
Екологичните групи описаха мерките като „смесени“ и „пропусната възможност“. Все пак те виждат надежда. В социалните медии неправителствената организация Seas At Risk коментира:
„Законът за океаните е обещаващ и може да проправи пътя към здрав океан, но само ако е смел и обвързващ.“
„Ангажиментът на Комисията към Закона за океаните е силен сигнал – ако той включва задължителни цели, най-накрая може да доведе до реална защита на океаните“, заяви мениджърът по океанска политика на WWF Джейкъб Армстронг. Той добави:
„Но макар посоката да е правилна, законът ще трябва да изясни ключови области – включително как ще бъде осигурено публичното финансиране, за да се превърне защитата на океаните в реалност.“
Рибарите също виждат възможност в предложения нов закон.
„Според моето разбиране за закона, е добра идея да се преработят някои от нефункциониращите законодателни актове, които са в сила по отношение на морската защита и морското пространствено планиране“, заяви пред „POLITICO“ Есбен Свердруп, президент на Европейската асоциация на организациите на рибопроизводителите. Той допълва:
„В моя сектор и в рибарските общности също има много несигурност: какво ще се случи в бъдеще? Къде ще можем да ловим риба в бъдеще? Ще има ли вятърни паркове? Ще бъдат ли построени? Какви ще бъдат защитените зони? Какъв вид защита ще има в тези зони?
Надяваме се, че Океанският пакт и законът ще осигурят по-голяма стабилност по отношение на управлението на океаните, а това е от основно значение за бъдещето на рибарството.“
Той каза, че се надява това да доведе до по-малко, но много по-добри защитени зони в морската среда.
Изабел Ле Каленнек, евродепутат от център-дясната Европейска народна партия, член на комисията по рибарство, е на мнение, че пактът насърчава баланса между необходимата защита на околната среда и изискванията за поддържане на здрава морска икономика.
Други политически групи не бяха толкова удовлетворени. Лявоцентристката група на социалистите и демократите в Европейския парламент заяви, че ще се бори, за да превърне акта в реални действия: да защити биоразнообразието, да защити работните места, да стимулира морските възобновяеми енергийни източници.
„Изследвания, пари, амбиция – всичко, което Комисията обявява тук, е крайно необходимо“, заяви зеленият евродепутат Бас Ейкхаут. По думите му:
„Но очаквам и яснота по отношение на това, което вече няма да правим. Например интензивен риболов в природни резервати. За съжаление, липсват твърди мерки.“
Присъединете се към нашия Телеграм
ЕС: Полша се превръща в европейската фабрика за наркотици от типа „соли за вана“
