Френският президент Еманюел Макрон изпусна възможността да действа решително по отношение на Украйна. В началото на войната, изправен пред обещаващия военен потенциал на Русия и последвалата агресивна инвазия в Украйна, Макрон се опита да проведе преговори с Владимир Путин, които не се увенчаха с успех, пише “Politico”. В момента, в който лидерът имаше шанса да се изяви и като лидер на Европа, той направи грешна преценка и не успя да поеме политическата инициатива. Вместо това в Европа политици като евроскептичния британски премиер Борис Джонсън поеха инициативата за мобилизиране на подкрепа за президента Володимир Зеленски и предоставяне на оръжия на Украйна. И докато Джонсън беше приветстван като герой в Киев, Макрон вбеси украинците, като настояваше, че Путин не бива да бъде унижаван, намеквайки, че Москва заслужава да получи „гаранции за сигурност“. Френският президент също така даде да се разбере, че според него Украйна „несъмнено я делят десетилетия“ от присъединяване към ЕС.
Оттогава насам обаче, в нагласата на Франция настъпиха сериозни промени. Френският държавен глава постепенно се превърна в един от най-силните съюзници на Украйна, обещавайки подкрепа „до победата“. Той демонстрира стремеж да играе водеща роля по въпроси като членството на страната в НАТО и оказването на военна подкрепа, точно когато редица европейски нации се опасяваха, че подкрепата на САЩ отслабва, а евентуално управление на Доналд Тръмп като президент би могло да лиши Украйна от най-ценния ѝ съюзник.
„Макрон беше завладян от идеята да играе ролята на посредник между Путин и Зеленски, а това означаваше, че той беше изключително предпазлив, когато ставаше въпрос за доставките на оръжие. В началото на тази година обаче Макрон най-накрая разбра, че Путин се опитва да го подведе и не се интересува от преговори“, твърди Франсоа Хайсбур, старши съветник в Международния институт за стратегически изследвания.
Френските дипломати засега се въздържат да коментират подробно този въпрос, като казват единствено, че президентът „е изяснил“ позицията си по отношение на Украйна.
Франция действително се отклони най-значително от дългогодишната си позиция по въпроса за разширяването на ЕС. Освен войната в Украйна, страната сега търси нови съюзници, иска да бъде водеща в процеса по разширяването и чрез военни стратегии се опитва да си представи как би функционирал един разширен Европейски съюз. Понастоящем в Париж и извън него се наблюдава трескава дипломатическа дейност при закрити врата. Френското правителство води задълбочени консултации и проверява „червените линии“ преди голямата реч, която Макрон ще произнесе в началото на следващата година, в която ще изложи амбициите си за разширяване на блока и която според няколко високопоставени френски служители вече е наречена „Сорбона бис“, като препратка към речта за определяне на политиката в Европа, която Макрон произнесе в Сорбоната през 2017 г.
Промяна на възгледите
В продължение на месеци след началото на пълномащабната инавазия на Русия в Украйна миналата година френският президент сякаш се колебаеше как точно да подходи по отношение на Русия. Путин е личност, която той винаги е разбирал трудно. В интервю за „Economist“ през 2019 г. френският лидер очерта картината на това как според него руският президент, който изначало мисли логично, в крайна сметка ще осъзнае, че трябва да създаде „проект за партньорство с Европа“. Това очевидно беше една доста оптимистична визия за начина на мислене на Путин, която подценяваше стряскащото историческо предимство на украинския въпрос.
През декември миналата година обратът във възгледите на Макрон започна да става все по-очевиден. Той произнесе пламенна реч, в която заяви, че ще подкрепя Украйна „до победата“. Само няколко седмици по-рано обаче той беше споделил, че Западът трябва да даде на Русия „гаранции за сигурност“. През май тази година френският лидер отново намекна за една своя нова нагласа, като каза на централно- и източноевропейците в Братислава, че според него Франция „понякога е пропилявала възможности“ и невинаги е успявала да се вслуша в спомените им за съветската бруталност. През същия месец Франция даде разрешение на Обединеното кралство да изнесе френско-британски крилати ракети „Storm Shadow“ за Украйна, което беше последвано от доставки и на френски крилати ракети с голям обсег SCALP-EG. Според Хайсбур това е бил решаващ сигнал, защото Франция е направила това, което САЩ досега са отказвали да направят.
Въпреки настоящата позиция на Макрон, предишните дипломатически „серенади“, които той демонстрира спрямо Путин са оставили своя отпечатък. Според френски дипломат, който не пожела да се назове, Макрон не е постъпил правилно, като е направил твърде много увертюри към Москва, казвайки пред репортери, че „Русия не трябва да бъде унижавана“. В първите месеци на войната този ход е засенчил това, което е било направено до момента, а именно военната подкрепа и европейското единство, допълни още дипломатът.
Към днешна дата правителството на Макрон вече води битки на няколко фронта в полза на Украйна – разширяването на ЕС, военната подкрепа и НАТО. Този месец Франция обяви още, че възнамерява да започне преговори с Украйна за подписване на двустранно споразумение за сигурност след срещата на върха на НАТО във Вилнюс.
