Към момента шест партии изглеждат сигурно представени в състава на следващия парламент след изборите на 14 ноември. Данните са от проучване на „Екзакта Рисърч Груп“, проведено със собствени средства в периода 6-12 октомври сред 1025 души и цитирано от „bTV“.
На първо място според статистиката са ГЕРБ, а за второто борбата е между „Продължаваме промяната“ /ПП/, „Има такъв народ“ /ИТН/ и БСП. „Демократична България“ /ДБ/ и ДПС все още са на 4%-та бариера за влизане в НС, а на прага остават „Изправи се БГ! Ние идваме“, ВМРО и „Възраждане“.
1/4 от гласоподавателите, избрали да подкрепят ИТН на 11 юли, са заявили, че сега ще дадат своя вот за ПП. Към новата формация ще се преориентират и около 20% от привържениците на ИБГНИ, дискутират социолозите.
От избирателите на ДБ политическият формат на Кирил Петков и Асен Василев ще привлече не повече от 15 на 100. От гласувалите за БСП максимум 5 на 100 ще изберат „Продължаваме промяната“ през ноември.
Всеки пети българин е заявил, че се чувства разочарован от политическата формация, за която е избрл да гласува през лятото, като най-много недоволни са хората на възраст между 40 и 50 години, както и жителите на по-големите градове в страната. 1/5 от всички тях не смятат да участват в предстоящите избори.
Интересно е, че по-големият процент от разочарованите нашенци смятат да дадат гласа си за друга партия, която е различна от избраната преди месеци. 57% от хората, насочили се към ПП, са личности, останали недоволни от формациите, за които са дали своя глас на 11 юли. Останалитe от привържениците им обаче не се определят като разочаровани, допълват от „Екзакта Рисърч Груп“.
Изготвената от тях статистика сочи, че на предстоящите президентски избори своите предпочитания официално ще заявят 52% от нашенците. За парламентарния вот до секциите се очаква да отидат близо 49%.
Проучването регистрира над средната мобилизация за гласуване на президентските избори сред мъже, високообразовани хора, както и жители на областните градове.
Сред заявилите категорично намерение да гласуват на предстоящите парламентарни избори по-често има хора на възраст над 30 години, висшисти, жители на областните градове и на селата.
