Европейският енергиен преход върви толкова успешно, че тази зима континентът отново ще разчита повече на… въглища. Причината е досадно прозаична – газът пак е скъп. Войната с Иран ограничи доставките на втечнен газ през Ормузкия проток, европейската цена на газа през септември мина 80 евро/MWh – най-високото ниво от три години – а газовите хранилища са необичайно празни. Резултатът според анализ на Reuters (първата новина): Производството на електроенергия от въглища в Европа може да скочи с около 25% през следващите шест месеца. Чудя се само защо колегите използват бъдеще време, защото това вече се случва още през септември. Това написа в свой коментар по темата в социалната мрежа Facebook експертът Боян Рашев. Ето какво още посочи той:
„Тук започва забавната част. Европа закрива въглищни централи от години. Германия дори изпреварва собствените си законови цели – изведените мощности вече надхвърлят планираното за 2029 г. Сега обаче газът поскъпва и електроенергийната система прави нещо крайно неуважително към политическите стратегии – подчинява се на физиката и икономиката. Малкото останали въглищни централи отново стават изгодни и критично важни. Германия ги натоварва толкова, че според анализа на Reuters, те се приближават до физическия си производствен максимум.
Бърза проверка показва верността на това твърдение – в 20:30 ч. на 22.09 например абсолютно всички налични блокове на лигнитни ТЕЦ в Германия са работели, осигурявайки обща мощност от 13 GW (от 14.8 GW теоретичен капацитет; втората графика). Същевременно – въпреки екстремните цени и празните хранилища – се налага да работят и над 15 GW газови ТЕЦ, тъй като немската икономика иска електричество, дори когато няма вятър и слънце.
Ако Германия не беше затворила голям брой въглищни ТЕЦ, днес те щяха да работят и цените нямаше да надхвърлят 700 евро/MWh в тъмните часове на безветрие. Оказва се обаче, че електроцентрала, която си затворил на база сметки в Excel, не може да бъде включена с клик в програмата.
Междувременно Брюксел е разтревожен, че скъпата енергия подхранва общественото недоволство и подкрепата за крайната десница (третата графика). Проблемът обаче е по-сериозен от поредната скъпа зима. Европа постепенно се отказва не просто от въглищата, а от самата идея, че една индустриална цивилизация трябва да може да произвежда значителна част от собствената си енергия.
Добивът на нефт в ЕС клони към пренебрежими количества. Собственият газ намалява. Въглищата се закриват. Германия затвори и последните си атомни реактори. Рафинерии също изчезват.
После внасяме същите „лоши“ молекули от другаде. Само през първите осем месеца на 2026 г. Европейският съюз е платил около 7,3 млрд. евро за руски LNG от проекта „Ямал“. След политическия завой към САЩ американският петрол и втечнен газ правят все по-голяма дупка в европейските бюджети. Днес същото се отнася и за американския дизел. И тъй като текущият американски президент не ни харесва, изведнъж започваме да мечтаем за нефта, газа и горивата на Канада. Нищо, че до вчера обяснявахме колко „мръсен“ е точно техният добив от нефтени пясъци и шисти.
Тук мога да формулирам любопитна нова дефиниция за чиста енергия:
Изкопаемото гориво става по-чисто, когато е добито достатъчно далеч от очите на европейския избирател. Същото се отнася и за китайските панели, батерии и електромобили, за чиято верига за доставки не желаем да знаем ненужни подробности.
Не знам вече от колко години го повтарям. Европа намалява местния добив и енергоемкото производство, но продължава да потребява техните продукти. Емисиите, мините и комините просто се преместват на друга географска дължина и ширина. А после готовите метали, батерии, фотоволтаици, химикали и електроника пристигат обратно с кораб.
Китай е световният шампион по ВЕИ. Но явно никой не му е обяснил, че за да строиш солари, трябва първо да затвориш въглищните си централи. Само през първата половина на 2026 г. Китай е въвел 30 GW нови въглищни мощности и е започнал строителството на още 25.4 GW. Едновременно с това страната изгражда много ядрени, водни, слънчеви и вятърни мощности. Китай не избира между индустрия и електрификация, а използва първото, за да постигне второто.
През 2000 г. Китай произвежда 1355 TWh електроенергия, а през 2025 г. – вече над 10 000 TWh. За четвърт век страната увеличава производството на електричество над седем пъти, докато в ЕС то намалява. Центровете за данни, електромобилите, железниците, металургията, химията, батериите и фотоволтаиците не се появяват от климатична стратегия. Те се появяват, когато имаш огромно количество надеждна енергия.
Това не е аргумент срещу ВЕИ. Точно обратното. ВЕИ и батериите са великолепни технологии и Европа безспорно трябва да ивестира в тях. Електрификацията е огромна възможност. Но колкото повече електрифицираме транспорта, отоплението, индустрията и центровете за данни, толкова повече електричество ще ни трябва – не само в слънчевия майски следобед, когато цената е отрицателна, а в 19:00 часа на студена безветрена януарска вечер.
Силна Европа и енергийно зависима Европа трудно могат да бъдат едно и също нещо. Аргументите „ЗА“ европейски собствен добив и производство на изкопаеми горива и „ЗА“ ВЕИ и електрификацията не са алтернативи. Първият е материалната основа, върху която реално може да се развива вторият – както показва китайският модел.
Към днешна дата обаче ЕС следва друг модел: Затваряме мините, кладенците, централите и заводите, купуваме всякаква енергия и технологии отвън, плащаме все повече, молим се за топла зима, треперим при всяка новина за атакуван от туземци кораб насред световните морета и накрая пак откриваме спасение във въглищата още при първия епизод на септемврийско безветрие.
Колко дълго ще изкараме така?“
Присъединете се към нашия Телеграм
