Вижте, едни хора извоюваха от правителството нова детска болница. Писаха, брисаха, ходиха по срещи, ходиха на протести, писаха статуси, събираха се, отделяха време и превърнаха казуса в национален проблем, който не може да бъде пренебрегнат.
Сега, обаче, имало недоволни, че победата се манифестира през едноличното разрешение на министър-председателя. Пак ли ще благодарим на него? Защо така било взето това решение, не можело ли експертно, а дворянски.
Ами… Не може. Не може. Хайде вече да го схванем и да започнем да се борим като свиня с тиква за всичко, в което вярваме, че е справедливо. Ма не ни харесвало, ма в Германия било друго, ма той бил прост, ма българите били тъпи, ма никой не ни разбирал. Ма министърът бил нещастник, всички били корумпирани.
Еми… Така е. Точно така е – „Life is a bitch and then you die“. Лягайте да умирате, ако толкова ви е омръзнало. Или просто гледайте как се прави в държава, в която всичко готино става трудно и едвам-едвам. А може и да не стане. И обикновено не става.
Идват едни няколко човека и настояват до дупка. Това е.
Източник: Letiashtata Kozzila Erato
