Дух и път

0
261
Нед Димов
Нед Димов

Помощните техники, които служат, за да се приближим към Същността си могат да бъдат най-различни. Както съм казвал, те могат да бъдат много благотворни и полезни за да добием сили и способности по пътя към целта. Целта е Духът или както казват Даосите “Пътят”.

Обаче, щом достигнем до Пътя, всички помощни техники би трябвало да бъдат изоставени. Те подобно на помощните колела на велосипеда са полезни дотогава, докато се научим да го управляваме. Научим ли се, е добре да бъдат премахнати, защото те ще се превърнат в препятствие. Не можеш да караш велосипед бързо, да завиваш или да правиш други виртуозни маневри, ако не премахнеш помощните колела. Така е и с Духа. Не можеш да се слееш и да следваш Духа си, ако все още в ума ти стоят разни модели, заучени молитви, концепции, мисъл форми и други ментални формации. Всички те са потребни само, за да стигнеш целта си. Стигнеш ли я, трябва да вървиш в Пътя и да забравиш всичко онова, което си използвал през годините.

Не може, както в онази притча, когато прекосиш реката със сала, след това да качиш сала на гърба си, за да го носиш нагоре към върха. Не ти е необходим повече сала и той само би бил смазващо бреме, товар за по-нататъшния ти Път.

Както казва Дзен майсторът Мадзу Даои:

„Пътят не изисква култивация – просто не го замърсявай. Какво е замърсяване? Докато вашият непостоянен ум създава преструвки и хитрини, всичко това е замърсяване. Ако искате пряко да проумеете Пътя, нормалният ум е Пътят. Под обикновен ум аз разбирам ум без преструвки, без субективни преценки, без привързаност или отхвърляне.”

Всички мантри могат да се използват дотогава, докато достигнете до Истинската си Същност. Достигнете ли я веднъж, мантри повече не са ви необходими, защото оттам нататък ще следвате само Истинската си Природа.

Всички заучени молитви, всички ритуали и свещенослужения следва да отпаднат и да ги изоставите. Те са само за да ви помогнат да достигнете Себе си и след това ще се превърнат в пречка, защото Себето по-добре знае, къде и как трябва да се постъпва.

Затова е медитацията, за да се слеете със Същността си. След това медитацията ще се превърне в единство, следване и сливане в едно със Себе си.

Това трябва да е ясно, не може някой човек или учение да ви казва, какво да правите, как да се държите и как да мислите. Себето най-добре знае как! Колко често чувате наставления като “Прави това”, “Не прави онова”, “Не бъди такъв или онакъв”, “Слушайте и изпълнявайте заръките на учителя“.

Няма никаква нужда да се съобразявате, с който и да е и с каквото било… Когато следвате Вътрешната си Природа, всичко останало отпада. Следва да изоставите всякакви правила, заповеди, наставления и поучения.. Характерът ви няма нужда да бъде коригиран, моделиран, променян или поправян. Дълбоко вътре във вас вие имате характер и само е необходимо, да го видите, прозрете и да станете в едно цяло с него. Няма нужда от модели на мислене, на чувстване, поведение или действия, защото и най-добрият модел е само “помощни колела”.

Слеете ли се със Себе си и следвате ли Пътя, моделите, мисъл формите и менталните формации ще се превърнат в препъни камък. Ще се наложи да изоставите сала на брега и да продължите с най-необходимото – със Себе си!

Не се подлъгвайте по различни техники и наставления, които ще срещнете в интернет или в статии в медиите. Вие имате всичко в самите вас и е нужно само да го следвате.

Всичко останало ще произтече от само себе си!

Сега да ви припомня медитацията, която ще ви отведе в истинския ви дом:

Наблюдавате ума си, но без да участвате в него. Не се подвеждате по мислите, не тръгвате след тях, не ги развивате, нито им отдавате значение.

Не моделирате ума си и не следвате разни доктрини, концепции, начини за коригиране на психиката, линии на поведение и прочие.

Само наблюдавате ума си и не се въвличате в мислите си. Щом стоите така, невъвлечени и неучастващи в мислите си, умът ви ще утихне, ще стане пуст и безмълвен. Точно този умиротворен ум е основното състояние, за да можете да проникнете дълбоко в Себе си и следвате Себе си – Пътя.

Този, който следва Вътрешната си Същност – Себе си, той върви в Пътя на Безграничния и е невъзможно е да сгреши, да бъде объркан или осуетен.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments