Демографията като приоритет №1
България е изправена пред критична демографска ситуация и трябва незабавно да превърне демографията в своя нов национален приоритет. Това заяви доц. Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека към БАН в интервю за подкаста „Българска история“. Историк и демограф с дългогодишен опит, доц. Ташев очерта предизвикателствата и възможностите пред страната в контекста на демографската криза.
Текущата картина: Какво показват данните
Според последните данни, населението на България е около 6.5 милиона души, с известни флуктуации. Демографските процеси показват известни положителни тенденции:
- Утвърждаване на двудетен модел на семейно планиране.
- Сумарен коефициент на плодовитост около 1.8–1.81, което е най-добрият резултат от десетилетия насам.
Въпреки това коефициентът остава под нивото за просто възпроизводство (2.1), което означава, че населението продължава да се свива. Положителна промяна се отчита в миграционните процеси:
- От 2020 година насам България бележи положителен миграционен прираст — устойчива тенденция, която може да даде шанс за стабилизация на населението.
Основните предизвикателства: Регионални различия и демографско опустиняване
Доц. Ташев подчертава, че най-сериозният проблем остава високата смъртност, свързана със застаряващата възрастова структура, както и задълбочаването на регионалните различия. Най-засегнатите райони са:
- Северозападна България;
- Родопите;
- Странджа-Сакар.
В някои общини гъстотата на населението вече е под 10 души на квадратен километър, което представлява демографска катастрофа.
“Природата не търпи празни места. Ако ние не задържим тези територии с нашите хора, те ще бъдат заети от други”, предупреждава доц. Ташев, позовавайки се на принципите на геодемографията.
Критика към държавната политика: Пропуснати шансове
Според доц. Ташев, България страда от липса на последователна демографска политика в последните 20–30 години. Най-остро е критикувана политиката към:
- Българските общности в чужбина — особено украинските българи, които бяха “изгонени” след началото на войната.
- Регионалното развитие — липса на инвестиции в инфраструктурата и в малките населени места.
- Образователната система — недостатъчна грижа за здравето и подготовката на учениците.
“Нито един закон в България не се оценява през призмата на неговото демографско въздействие”, коментира експертът.
Резервите на България: Къде е потенциалът за растеж
Доц. Ташев посочва няколко потенциални вътрешни и външни резерви за стабилизиране на населението:
- Вътрешен резерв: българите мюсюлмани в Родопите, които имат сравнително висока раждаемост.
- Външен резерв: българската диаспора в Северна Македония, Западните покрайнини, Косово, Албания, Украйна и Молдова.
Експертът подчертава, че са нужни целенасочени политики за привличане на тези хора — чрез икономически стимули, улеснени процедури за гражданство и активно присъствие на трудови аташета в съседните страни.
“Дори хора, които нямат първоначално българско самосъзнание, могат да го развият, ако видят икономическата изгода”, допълва доц. Ташев.
Историческа перспектива: Уроци от миналото
Исторически България е провеждала активна промиграционна политика, особено преди 1944 г., когато българите от чужбина са били стимулирани да се връщат с помощта на държавни програми и икономически облекчения.
Днес страната трябва да възроди подобни механизми, за да избегне драматичното обезлюдяване.
Бъдещето: Демографията като нов национален идеал
“Сегашният национален идеал трябва да бъде да гарантираме възпроизводството на българската нация”, категоричен е доц. Ташев.
Без дългосрочна политика за премахване на регионалните различия, подобряване на образованието и създаване на условия за младите семейства, България рискува да изгуби голяма част от своята територия и бъдеще.
Стабилността в управлението е абсолютно условие за успеха на всяка демографска политика.
Споделете този анализ, ако вярвате, че бъдещето на България започва с нова демографска политика.
Присъединете се към нашия Телеграм
