Европа може най-накрая да започне да се защитава реално сега, когато лидерът на Републиканската партия в САЩ Доналд Тръмп изрази стремежа си да насърчи руския президент Владимир Путин да атакува някои от съюзниците на Америка в НАТО, пише „Politico“. Този ход може да не е стратегически, но поне е автономен. С един замах през уикенда Доналд Тръмп „освободи“ Европа от границите на американския балон на сигурността.
„Няма да ви защитя, всъщност бих ги насърчил да правят каквото си искат по дяволите. Ще трябва да платите!“, гласят думите на Тръмп, изречени по време на диалог с европейски лидер на въпроса как би реагирал, ако въпросната европейска страна бъде нападната от Русия.
Тръмп даде ясно да се разбере това какво би направил, ако други държави от НАТО не изпълнят целта на алианса за разходи от 2 % от икономическото производство. Като постави под съмнение ангажимента на САЩ към НАТО по такъв директен и фундаментален начин, той на практика заби нож в сърцето на алианса. На този етап почти няма значение дали бившият президент ще спечели отново президентската надпревара, тъй като Европа ще бъде принудена да разчита главно само на себе си. Единственият реален въпрос, който изборите ще решат по отношение на сигурността на Европа, е перспективата за целостта на НАТО. Разбира се, администрацията на Байдън би оспорила това, твърдейки, че ако настоящият президент спечели отново изборите, ситуацията, свързана с НАТО, ще бъде толкова сигурна, колкото и преди, но въпросът е докога?
Голяма част от дебатите по коментарите на Тръмп до момента бяха фокусирани върху схващането, че те ще противоречат на американските интереси. Въпреки това, за Европа на този етап това е почти без значение, тъй като би било изключително налудничаво тя да поверява сигурността си на всеки четири години на капризите на около 50 000 американски гласоподаватели от колебаещите се щати (приблизителната разлика в победата на последните президентски избори). Истината е, че който и да спечели през ноември, идеологията на Тръмп ще остане фактор в американската политика за известно време напред. Никой не може да гарантира, че евентуалният републикански наследник на Тръмп няма да продължи линията на отрицание спрямо действията на НАТО? Това е риск, който Европа не може да си позволи да пренебрегне.
Тръмп многократно е показвал степента на влиянието си върху Републиканската партия, като миналата седмица дори насърчи блокирането на законодателен пакет, който включваше поредната порция крайно необходима военна помощ за Украйна. Все още има шанс Конгресът на САЩ да изпрати повече помощ на Украйна, но може и да не го направи. Изводът е, че вече е рисковано да се разчита главно на САЩ за подкрепа. Като се има предвид какво е заложено на карта – перспективата за подчинение на исканията на Русия, то Европа няма друг избор, освен да започне да си подготвя резервен план. Засега обаче, както изглежда, европейските лидери все още са на етап на гняв и отричане.
„Всяко предположение, че съюзниците няма да се защитават взаимно, подкопава цялата ни сигурност, включително тази на САЩ, и излага американските и европейските военни сили на повишен риск“, предупреди генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в изявление, отправено през уикенда. Това е едно от поредицата подобни изявления, в които бившият президент на САЩ беше разкритикуван.
Дори Европа напълно да осъзнае какви са реалните рискове, пред които е изправена и какво следва на направи, може да е твърде късно за това. На хартия Европа, със своите колективни военни разходи, които са около три пъти по-големи от тези на Русия, и с икономика, многократно по-голяма от нейната, би трябвало да може да се справи сама. Проблемът е, че времето я пристиска. По-същественият въпрос е дали европейците изобщо имат сили да се обединят и да се защитят без ръководната ръка на Вашингтон. Историята показва, че те просто ще се върнат към своята линия на поведение и ще изпаднат в хаос. За това свидетелства фактът как Европа се справи с разпадането на Югославия през 90-те години на ХХ век.
„Европа не може да остане единна без Съединените щати. В Европа няма морален център“, заяви Байдън в своя реч пред Сената през 1995 г. по време на кризата в Босна.
Сега Европа има шанс да докаже, че американският лидер греши в преценката си. Ако успее, ще трябва да благодари само на един човек.
