Новият съдебен иск на Доналд Тръмп във връзка с претърсването на имението му във Флорида, извършено от ФБР, очевидно превръща политическата му ярост в правна стратегия и косвено показва как бившият президент възнамерява да използва драмата като трамплин за вероятната си кандидатура за Белия дом през 2024 г.
Днес стана ясно, че юридическият екип на Тръмп е поискал от федерален съдия да назначи специален надзорник, който да гарантира, че Министерството на правосъдието ще върне всички лични документи, иззети от жилището му, като твърди, че конституционните права на бившия държавен глава са били нарушени. Искането за специален надзорник – независим правен служител, не е изненадващо и вероятно ще бъде удовлетворено. Това е ход, който обикновено се прилага, за да се гарантира, че събраните от следователите поверителни от правна гледна точка документи или други подобни документи няма да бъдат ненужно или несправедливо въвлечени в текущо дело.
В много други отношения обаче обжалването от страна на Тръмп е най-конкретният и агресивен официален правен ход по делото до момента, като при всички случаи това е класика в своя жанр. Подобни стъпки са били предприемани и преди от бившия президент, който използва правната система, за да забавя, отклонява, изопачава и политизира обвиненията срещу него – стратегия, която често е работила добре в негова ползва, за да се избегне или отложи понасянето на сериозна наказателна отговорност. Това е и характерен пример за това как бившият лидер често смесва и съчетава политически и правни стратегии, когато е обект на разследване.
Въпреки че предложението е официален правен документ, то служи като „политическа пътна карта“, която обяснява как Тръмп би се представил като кандидат за президент, който е несправедливо преследван, както той смята, по политически причини от администрацията на Байдън. То се състои в 27 страници с опорни точки за съюзниците на Тръмп от Републиканската партия и служи за отклоняване на вниманието от основните въпроси по делото, а именно незаконно и безразсъдно ли е съхранявал класифицирана информация и държавни тайни, на които не е имал право и които биха могли да застрашат националната сигурност? Както и дали Тръмп или хората около него са се опитали да попречат на експертите да продължат разследването си?
Този ход отново ясно подчертава извънредно деликатния залог на разследването и политическото „гнездо на оси“, което Министерството на правосъдието е раздразнило с претърсването на дома на Тръмп. Подобна операция в дома на който и да е бивш президент сама по себе си е изключително сериозно начинание. Тръмп, който се оплаква от несправедливото си оттегляне от властта, умее да превръща опитите да му се потърси сметка в средства за извличане на полза за себе си и подстрекаване към недоверие и смут. Това на практика означава, че настоящото дело е едно от най-сериозните в съвременната история на Министерството на правосъдието на САЩ. Тази реалност изглежда поставя още по-голяма тежест върху начина му да обясни и обоснове действията си и да осигури максимална възможна прозрачност за обществеността. Тя обаче подчертава и още една банална истина в политическата кариера на Тръмп, а именно, че обстойното разследване на неговата личност неизбежно излага на ответна реакция институциите, създадени да контролират и ограничават действията на президентите и да прилагат закона, като това ги прави политизирани и често нелегитимни в очите на милионите му поддръжници.
Приближените на Тръмп също се опитват да дискредитират разследванията на бунта срещу Капитолия от 6 януари 2021 г. Днес се появиха нови признаци, че отделното разследване на Министерството на правосъдието, посветено на събитията от онзи ден, се разраства, като „CNN“ съобщи ексклузивно, че ведомството е издало нова призовка до Националния архив – още едно развитие на ситуацията , което може да се окаже неприятно за бившия президент и да задълбочи правните пречки, с които той се бори.
