Днес се навършват 149 години от рождението на големия български революционер войводата Георги (Гоце) Николов Делчев от Кукуш, Егейска Македония.
Малко са образите, които могат да се доближат до величието на силния и утвърден характер, който Гоце Делчев възпитава у себе си през целия си земен път. Път, който бива категорично посветен на мечтата за Обединена България.
Деецът, привлечен от Даме Груев като член във Вътрешна Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), се превръща в неин фактически ръководител. Основната идея на ВМОРО, е че освобождението на Македония и Одринско е възможно чрез общо въоръжено въстание. Като своя първоначална цел организацията си поставя автономията на Македония и Одринско в рамките на Османската империя.
През 1899 г. по инициатива на Гоце Делчев се пристъпва към изграждането на четническия институт на ВМОРО, който изиграва изключително важна роля за по-нататъшното ѝ масовизиране и революционизиране. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринска Тракия. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация.
През март 1903 г. четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста – на железопътната линия Солун – Одрин. В началото месеца, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попадна в обкръжение в село Баница, Серско, и след еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев е убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.
