Урош Трайнович си спомня времето, когато неговото малко миньорско селище в източна Сърбия е било дом на над 200 семейства, имало е собствено училище, лекар и магазин. 60 години по-късно нещата са съвсем променени – Камен Благоев е призрачно село с едва осем жители, пише “Associated Press”.
Трансформацията на това село обаче не е единствената такава в страната, която преживя години на война и санкции през 90-те години след разпадането на Югославия.
Почти празни села с изоставени, рушащи се къщи могат да се видят из цяла Сърбия – нагледен симптом на намаляващото население, което повдига остри въпроси за икономическото благополучие на страната. Упадъкът се случва толкова бързо, че се счита за национална спешна ситуация и Организацията на обединените нации преди време се намеси, за да помогне.
“Това село беше пълно с хора, тук ходех на училище”, спомня си 71-годишният Трайнович и определя ситуацията като „жалка и тъжна“.
“Всички напуснаха, останахме твърде малко, а дори няма млади хора“.
В унисон с хорското мнение цифрите в направените демографски анализи изглеждат стряскащи:
Според Световната банка населението на Сърбия от малко под 7 милиона се очаква да намалее до 5,8 милиона до 2050 г. Това би представлявало 25% спад от 1990 г. насам.
Сръбското правителство признава, че балканската страна стремглаво губи градове всяка година и че в 18 общини има по-малко от 10 000 души:
“Ние сме 103 души по-малко всеки ден.”
Демографска криза се наблюдава не само в Сърбия, но и повечето страни в цяла Европа. Въпреки това тенденцията за обезлюдяване е най-силна в Източна Европа, където ниските равнища на раждаемост се съчетават с високите нива на миграция и ниската имиграция. За разлика от тези страни, в Западна Европа има подем на раждаемост и много емигранти ежегодно.
Икономическите удари върху страна, която се стреми да се присъедини към Европейския съюз, са очевидни и възлизат на милиарди долари в краткосрочен план. В дългосрочен план има и разходи, свързани с факта, че по-малкото население в трудоспособна възраст ще трябва да компенсира за обезщетенията на хората в пенсионна възраст.
Програмата за развитие на ООН и Фондът за население на Алианса са събрали група от седем международни експерти от различен произход и специалности, които да помогнат в този проблем. Членовете посетиха Сърбия миналия месец със задачата да установят причините за обезлюдяването на Сърбия.
Волфганг Луц, австрийски експерт по демография в Международния институт за приложен системен анализ, заяви, че основният проблем е свързан с високите нива на миграция, а не с цялостния спад на населението.
“Ние виждаме, че това е тенденция сред младите, по-добре образованите, по-висококвалифицираните, по-силно мотивираните мобилни хора, които напускат и това със сигурност е източване на човешкия капитал”, каза той в интервю за “Associated Press”.
Кризата се отразява най-вече на по-малки населени места като Камен Благоев. То е в разцвета си, когато близка мина за добиване на злато работи. Това поддържа района жив преди и след Втората световна война. Нещата тръгват на зле, след като през 90-те години тази мина бива затворена.
Един от малкото останали жители на селото Трайнович споделя, че в рудника все още има злато и други минерали, но има нужда от инвестиции и усилена работа.
“Един от синовете ми е в Германия, а другият е в Австрия”, признава той. “Те ме посещават често, но нямат за какво да се върнат.”
Сръбското правителство се опитва да овладее демографската криза, като предлага финансови придобивки многодетни семейства. Програмата е подкрепена от местна Ин витро клиника, училища и дневни центрове, които предлагат помощ за тези семейства, избрали да останат да живеят в селските райони на Сърбия. Страната предлага и помощно финансиране, ако някой от тези хора реши да развива малък бизнес на територията на някое обезлюдено село.
Доц. Рут Финкелщайн от Колумбийския университет, която е експерт по въпросите на застаряването и неговите социални последици, заяви, че Сърбия също трябва да се стреми да намери работа за нарастващото си възрастно население:
“Не бива усилията да са фокусирани само върху младите хора“.
Не само Сърбия е притеснена
Съседката на Сърбия – Хърватия, която понастоящем държи председателството на Европейския съюз, направи въпроса демографската криза един от водещите, като го определи като “предизвикателство”. Селските райони на Хърватия се обезлюдяват с тревожна скорост, докато повече от 15% от 4,2 милиона души население на Хърватия живеят и работят в чужбина. България и Украйна са други две държави, които от няколко години се борят с демографската криза.
Степан Щерк, виден хърватски експерт по демография, смята, че Балканите не полагат достатъчно усилия за справяне с демографския проблем. Според него трябва да бъдат променени както данъчните правила, така и други закони, с които населението на тези страни да бъде облекчено.
“Демографията трябва да бъде призната като същност на икономическото развитие, така че най-важният инструмент за насърчаване да бъде насочен към нея”.
Луц, който ръководи Световната програма за население на IIASA, заяви, че малките страни могат да имат конкурентно предимство.
“Виждал съм много песимизъм, виждал съм много паника от това, което се случва”, каза той и добави: “Предизвикателството е да превърнем тази лоша тенденция в някакъв положителен резултат. Трябва да се борим за едно по-добро общество, което гледа към бъдещето”.
Превод: Диана Тодорова
