Само ден след обсъждането в Националния съвет за тристранно сътрудничество, Министерството на финансите официално обяви, че държавните служители ще започнат да заплащат сами личните си осигурителни вноски. Мярката е част от проект, представен от финансовия министър и вицепремиер Гълъб Донев, който описва механизма за въвеждане на новия модел.
Промените в осигурителния режим за 2026 и 2027 г. ще бъдат съпроводени с компенсиране на възнагражденията, така че да се запази достигнатият нетен доход на служителите.
От 1 август 2026 г. се предлага служителите по Закона за държавния служител и по Закона за съдебната власт да започнат да плащат лични осигурителни вноски. Индивидуалните основни месечни заплати ще бъдат определени така, че след приспадане на осигуровките и данъка да не падат под нивата към 31 юли 2026 г.
Първоначално личните осигуровки ще бъдат въведени при съотношение 80:20 между осигурител и осигурено лице. Разпределението по фондове включва:
- Фонд „Пенсии“ – 19,8% за родените преди 31.12.1959 г. (15,8% работодател / 4% работник)
- Фонд „Пенсии“ – 14,8% за родените след 31.12.1959 г. (11,8% работодател / 3% работник)
- Фонд „Общо заболяване и майчинство“ – 3,5% (2,8% / 0,7%)
- Фонд „Безработица“ – 1% (0,8% / 0,2%)
- Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – 0,7% за сметка на работодателя
- Здравно осигуряване – 8% (6,4% / 1,6%)
- Универсални пенсионни фондове – 5% (4% / 1%)
Управляващите планират в ускорен порядък да постигнат изравняване на съотношението до 60:40, каквото е в частния сектор.
От 2027 г. се предвижда разработване на аналогичен механизъм за служителите по специалните закони – МВР, Министерството на отбраната и други структури.
Ден по-рано НСТС разгледа и законопроекта на Мартин Димитров и депутати от „Демократична България“, който предвиждаше по-бавен преход – 2% лични вноски през 2026 г. и 5% през 2027 г., без компенсация на възнагражденията. Социалният министър Наталия Ефремова се обяви против, а КНСБ обвини вносителите в опит за намаляване на разполагаемия доход. Бизнесът определи предложението като стъпка към уеднаквяване на режима между публичния и частния сектор.
Промяната е част от проектобюджета за 2026 г., който включва и разработване на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата.
Присъединете се към нашия Телеграм
