“Няма пилот в самолета. Правителството и финансовият министър говорят за дефицит от 3%, 3,8%, а предлагат пред Брюксел дефицит 4,3%. Истинският дефицит е 5%, защото като махнете еднократните приходи като данък свръхпечалба, защото те не са системен прихоходи, истинският дефицит е 5%, което води България към катастрофа”, заяви депутатът Мартин Димитров. Заедно с колегите си от ДБ Радан Кънев и Владислав Панев той коментира пред журналисти в кулоарите на парламента първите проектоданни за Бюджет 2027, представени от правителството пред Европейската комисия.
Мартин Димитров предупреди, че този дефицит вече води до това да увеличават данъци, осигуровки, а така същевременно управляващите така вдигат и инфлацията. И отново напомни предложението на ДБ за компенсация на всички граждани за цената на бензина, дизела и пропан-бутана с 20 евроцента на литър. Това, по думите му, ще е за сметка на данък свръхпечалба на целия петролен, газов и въглищен сектор, каквато практика има в ЕС, както и за сметка на допълнителните приходи от ДДС, които идват от по-високите цени на горивата.
Според Димитров единственото частично положително нещо в доклада до ЕК е повишаването прага за регистрация по ДДС, което е дългогодишна политика на ДБ. “Поискахме 85 000 евро, което е помощ за 200 000 фирми, те предлагат 75 000, което е половината крачка, но все пак е единствената добра новина”, каза народният представител.
Председателят на „Демократи за силна България“ Радан Кънев определи позицията на правителството по преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС като „абсурдна, опасна и необяснима“. Той разкритикува подкрепата за намаляване на общия европейски бюджет с аргумента, че това ще намали националната вноска.
Кънев подчерта, че България получава значително повече средства от европейския бюджет, отколкото внася, и предупреди, че свиването му ще намали финансирането за страната. Според него особено тревожна е позицията за запазване на средствата за кохезия и земеделие за сметка на тези за конкурентоспособност и иновации.
„Това са парите, които в продължение на 20 години българските предприятия получават, за да обновяват технологичната си база“, заяви той. Кънев посочи, че тези програми имат ключов принос за модернизацията на малките и средните предприятия, развитието на индустрията и успехите на българския износ.
Владислав Панев предупреди, че основен риск пред бюджета за 2027 г. е липсата на буфери за посрещане на евентуални кризи. По думите му ситуацията в Черно море може да засегне сериозно българския износ и внос и да доведе до значителен спад на бюджетните приходи.
Панев подчерта, че страната е изправена пред тези рискове при рекорден дефицит и високи лихви на международните пазари, които оскъпяват поемането на нов държавен дълг. Според него оформящата се регионална криза ще покаже последиците от бюджетната политика през последните години, за които отговорност носят най-вече последните две редовни правителства.
Присъединете се към нашия Телеграм
Синдикатите на среща с финансовия министър: Искат поне 10% ръст на заплатите
