Временната забрана за внос на украински мед е в полза на българските пчелари. Това коментира председателят на „Пчеларско сдружение Бургас“ д-р Пламен Димитров за Искра.бг. Според него най-добре ще бъде да се наложи пълна забрана. На въпрос дали има увеличен внос на украински мед, той отвърна, че няма такива наблюдения, защото пазарът е регулиран, а търговците внасят такива количества, каквито им трябват.
„Може би се внася повече, защото много колеги не успяха да продадат меда си от миналата година и той стои по складовете. Да, може да се каже“, добави той.
Украинският мед е по-евтин и се търгува срещу около 2 долара за килограм, отчете д-р Димитров. Той не е напълно запознат с качеството му, но доколкото знае е добит предимно от слънчоглед. По думите му контролът при вноса на границата е почти нищожен.
Проблемите в бранша са много, категоричен е д-р Димитров и споделя, че държавата не насърчава продажбата на мед на международните пазари, които отдавна са монополизирани и се владеят от германците, които са си създали сертифицирана лаборатория и определят какъв мед да купят. Единствената истина, която той знаел е, че няма непродаден мед, защото не се разваля.
Самият д-р Пламен Димитров е регистриран биопчелар и притежава сертификат за това, което му позволява да продава продуктите си на по-висока цена. Той обаче отбелязва, че не всичките му колеги могат да си извадят подобни сертификати, защото те са свързани с допълнително пари и условия, на които да отговарят:
„Трудно е изваждането на подобен документ. Допълнителното сертифициране струва над 1000 евро, тоест ако имаш малко кошери – не си заслужава. Освен това районът, в който се намира пчеларят, трябва да е със съотношение 50:50 на растенията. Преди беше 70:30. Това означава, че 70% от растенията, които растат в района трябва да са диворастящи, а сега това се промени и съотношението 50:50, тоест 50% диворастящи и 50% обработваеми площи, което в България е убийство, защото почти няма такива райони.“
Пчеларят сподели, че заради изискването е разположил част от пчелите си на такова място, заради което добива значително по-малко количество мед.
Попитан от журналист на Искра.бг какво е качеството на българския мед, специалистът отвърна: „От години изследват българския мед. Самият факт, че той е минал през кошера, пчелите са живи и са го произвели – това трябва да е достатъчно, че той е годен за консумация, въпреки че има някакви минимални количества остатъци от пестициди. Но в кои храни ги няма? Няма проблем с меда, преминал през кошера, от истинския пчелар. Проблемите започват, когато медът отиде в преработвателния завод. След това се транспортира в големите търговски вериги, където се купува продукт, който не е мед, срещу около 5-6 лева и на който на етикета пише, че съдържа глюкозо-фруктозен сироп. Моят съвет е да си купите мед от най-близкия пчелар, когото познавате.“
Какви са показателите на хубавия български мед? Той трябва да кристализира, посочи д-р Димитров, уточнявайки:
„Нормалният български мед кристализира бързо, с изключение на този, извлечен от акация, липа, магарешки бодил, лавандула. Всички други останали видове мед кристализират бързо. Само, че трудно се отделят тези видове мед като реколта, защото тези растения не цъфтят в дадения период и няма толкова големи масиви. Не говоря за акация, липа и лавандула, където нещата се случват. Другото е – когато обърнеш меда, бурканът трябва да прави един стълб между дъното и самия мед, а не като олио веднага да се отделя.“
Според него ситуацията в бранша може да се подобри като се организират борси, въпреки че това не е много удачно за някои производители и даде пример:
„Например аз и още трима души отглеждаме около 1000 кошера. Koe по-напред да направим? Да гледаме пчелите или да ходим по борси? Няма как да стане. Опитахме се да се организираме по някакъв начин в Бургас. Трябваше да направим Организация на производителите, трябваше да се плаща заплата на управител, на счетоводител и на работници. Да кажем, че сме 6 души и произвеждаме не много мед – максимум 50 тона. Накрая става така, че когато платиш заплатите на управителя и на персонала – не си заслужава въобще. Заради това го продаваме на едро, а където може – на дребно. И години оцеляваме така.“
Плюс за българските пчелари е когато има слаба реколта в Украйна, Аржентина, Мексико и Бразилия, където се намират големите производители на мед, отбеляза д-р Димитров. По думите му тогава и цената на родната продукция се вдига.
Очаквайте продължение, в което д-р Димитров ще посочи кой е най-големият проблем пред българските пчелари.
