На тези предсрочни парламентарни избори 87634 души отидоха до урните и избраха опцията „Не подкрепям никого“. Това представлява 4% от подадените гласове. Какви мерки ще предприемат по този въпрос политическите елити? Темата коментираха пред „Bulgaria On Air“ доц. Наталия Киселова и Елена Дариева.
Според преподавателя по конституционно право въвеждането на задължително гласуване е означавало различни възможности. И именно така пред 2017 година се е появила и опцията „Не подкрепям никого“. Това е така, защото хората са задължени да гласуват, но може да не подкрепят нито една политическа партия или коалиция. Но в същото време в закона не беше предвидено наказание за неучастие в изборите и затова според доц. Киселова опцията „Не подкрепям никого“ вече е излишна.
Тя припомни, че имаше предвидена санкция като изключване от избирателните списъци, но тя беше отменена след сезиране по въпроса на Конституционния съд. И затова в Изборния кодекс остана текст, че гласуването е въпрос на личен дълг.
Преподавателят е категорична, че проблемът с ниската избирателна активност не може да бъде решен с правото. Въпросът тук се корени в качеството на самите политически партии. Освен това Киселова припомни, че нито в Конституцията, нито в Изборния кодекс е предвидено изискване за процент гласували, за да бъдат изборите легитимни. И според нея проблемът на последния вот е бил в липсата на реална кампания, както и в умора у самите избиратели. А 4-те процента „Не подкрепям никого“ показват, че имало ниша за нов политически проект у нас.
От своя страна социологът Елена Дариева обяви, че опцията „Не подкрепям никого“ не е хвърлен на вятъра глас. Напротив. По този начин хората казвали, че те не бездействат и това било сигнал за криза в правителството, както и на доверието, и на лидерите. Но е важно, че гласовете от квадратчето „Не подкрепям никого“ не се преразпределят и в случая става въпрос за една доста голяма група, за което политиците трябва да се замислят. Това били предимно млади хора, които на предишните избори са гласували за първи път.
Дариева е категорична, че партиите трябва да предложат алтернатива на своите избиратели, защото не може едно право просто да се превръща в задължение. В европейската практика имало много случаи, когато партиите са въвеждали задължителното гласуване, но след това са се отказвали от него сами, защото то невинаги води до повишаване на избирателната активност.
