Президентът на САЩ Доналд Тръмп има в ръкава си още по-голям митнически хаос, а в полезрението му е медицината, пише „Politico“. Тази седмица американският президент издаде указ, с който обвинява другите държави за високите цени на лекарствата в Америка – и фармацевтичните мита може да са следващите.
Започва да настъпва паника. Десетки хиляди фармацевтични работници в Ирландия се притесняват за работните си места. Политиците в ЕС и Великобритания се опасяват, че индустрията ще изтегли инвестициите си и ще ги реинвестира отвъд Атлантика. Има дори предупреждения за по-високи цени и недостиг на лекарства – особено на генерични медикаменти – в САЩ.
Тези страхове обаче се подклаждат от самата фармацевтична индустрия. Големите фармацевтични корпорации никога не пропускат възможност да превърнат кризата във възможност и да увеличат и без това завишените си печалби. И сега те използват възможността, която им даде Тръмп, за да поискат премахване на регулациите, които не им харесват.
Под претекст, че Европа вече не е печелившо място за инвестиции и производство, производителите на лекарства искат всякакви отстъпки, включително по-хлабави регулации за клиничните изпитвания и по-строга монополна защита на интелектуалната собственост, която е в основата на тяхната мощ.
Повечето от тези отстъпки нямат нищо общо с превръщането на Европа в по-добро място за производство на лекарства, а са свързани с повишаване на цените. А това трябва да ни накара да се отнасяме с голямо подозрение към твърденията на лобистките групи, че „ако Европа не постигне бърза и радикална промяна в политиката си, все по-вероятно е фармацевтичните изследвания, разработки и производство да се насочат към САЩ“.
Тъй като Тръмп има гърба на Big Pharma, със сигурност можем да очакваме, че той ще прокара техния списък с желания – още една причина правителствата да отхвърлят опитите му да ги принуждава.
Междувременно подобен ход е в ход и във Великобритания, където фармацевтичните компании настояват правителството да реформира системата, която помага на Националната здравна служба да държи под контрол разходите за лекарства. Правителството вече им е разрешило преразглеждане.
Нищо от това не бива да ни изненадва. Защо Голямата фармацевтична компания да не се възползва от възможността заплахите на Тръмп за мита да улеснят ценообразуването, дори ако тя вече е една от най-печелившите индустрии в света? Истината е, че е напълно изгодно да се произвеждат лекарства в Европа в сегашния им вид – просто това не е достатъчно изгодно за една индустрия, която се чувства в правото си на екстремно високи печалби.
Според фармацевтичната индустрия тя трябва да си осигури тази възвръщаемост, за да инвестира в ново поколение лекарства, чиято цена е висока. Но за съжаление дори и да връчим празни чекове на Big Pharma, това няма да ни осигури необходимите лекарства на цена, която можем да си позволим. Вместо това това означава само, че „нерентабилни“, но потенциално опустошителни проблеми като антимикробната резистентност ще бъдат пренебрегвани, докато компаниите се опитват да създадат следващото хитово лекарство, което нашите здравни служби няма да могат да си позволят.
Big Pharma е тиранин. Тя ще вземе това, което може да получи, и после ще се върне за още.
Това не означава, че митата на Тръмп няма да създадат хаос във веригите за доставки и да засегнат производството на генерични лекарства, където маржовете са ниски. Всъщност производителите на генерични лекарства предупреждават, че всяко увеличение на производствените разходи може да доведе до недостиг на лекарства и по-високи цени – включително за пациентите в САЩ.
Но европейските правителства трябва да възприемат това като възможност за преструктуриране на начина на производство на лекарства и да създадат модел, който да служи на обществения интерес.
Разбира се, това ще струва пари. Но лекарствата така или иначе струват на обществото цяло състояние. И ако ще харчим, нека поне да сме сигурни, че получаваме лекарствата, които искаме, и да не плащаме два пъти за крайния продукт.
Това, от което се нуждаем, е да работим в цяла Европа за изграждане на публично контролиран капацитет за медицински изследвания на световно ниво. След това, вместо да предаваме тези изследвания – или дори данните на пациентите, които са в основата им – на фармацевтичния картел, трябва да разработим различен модел на защита на интелектуалната собственост, който да позволява споделяне и лицензиране на изследванията по начин, който подкрепя международното сътрудничество за създаване на по-добри лекарства за всички.
Подобен подход не само би подкопал плановете на Тръмп за засилване на мощта на САЩ, но и би означавал повече да не се третират животоспасяващите медицински знания като търговска собственост, която могат да си позволят само най-богатите.
Казват ни, че знанието е жизнената сила на съвременното общество – така че защо позволяваме на частни интереси да го ограждат с десетилетия?
Междувременно трябва да изградим и производствен капацитет. Не е необходимо публичният сектор да произвежда всички лекарства, от които се нуждае обществото ни, но в един все по-несигурен свят се нуждаем от повече местни мощности. Това означава по-балансиран набор от компании от частния сектор, които се занимават с лекарства, както и по-добър капацитет на публичния сектор, така че да не бъдем държани на изкуп.
И накрая, като се има предвид дългосрочното въздействие, което съкращаването на помощта от САЩ и Европа ще окаже върху здравеопазването в световен мащаб, трябва да работим със страните от глобалния юг, за да помогнем за увеличаване на техния производствен капацитет. При сегашното положение твърде много страни са възпрепятствани да посрещнат местните си здравни нужди. А ние трябва да ги подкрепим с нашето ноу-хау, трансфер на технологии и различен модел на интелектуална собственост.
Можем да създадем свят, в който всеки има достъп до лекарствата, от които се нуждае. Но както Тръмп, така и Big Pharma ще ни тласнат в обратната посока. Време е за нещо друго.
Присъединете се към нашия Телеграм
Брюксел иска по-бързи визови процедури, за да привлече изследователи от САЩ
