Бедните си остават бедни, богатите стават по-богати? Помощта за борба с коронавируса пречи на пазарната конкуренция в ЕС

0
152
Снимка: Pixabay
Снимка: Pixabay

Германия предоставя повече от половината от спешната помощ за борба с коронавируса, одобрена от изпълнителната власт на ЕС, което предизвиква опасения, че държавите с най-дълбоки финансови резерви може да получи несправедливо предимство в единния пазар на блока, пише агенция “Ройтерс”.

Осигуряването на конкурентни условия на пазара в рамките на нейната запазена единна икономика, съставлявана от около 450 милиона души, е един от водещите принципи на ЕС и отдавна е ключово условие за отваряне към чуждестранни играчи от Китай и наскоро към Великобритания след осъществяването на Brexit.

Изпълнителната Европейска комисия обаче прекрати обичайно строгите ограничения за държавна помощ в средата на март, като позволи на 27-те държави от ЕС да си помогнат с допълнителни пари в своите икономики и компании, очукани от кризата покрай коронавируса. По тази причина до момента са одобрени над 1,9 трилиона евро (2,1 трилиона долара), които се отпускат по национални програми за подпомагане.

Това обаче не е равнопоставена игра, тъй като по-богатите или по-малко задлъжнелите държави имат повече възможности за канализиране на средства.

Докато Германия съставлява около една четвърт от БВП на ЕС, тя представлява около 52% от общата стойност на освободената досега държавна помощ за коронавирус, показват данните на Комисията.

Франция и Италия споделят съвместно второто място, всяка от тях със 17% от общия брой, а Комисията планира да запази практическия си подход най-малко до края на 2020 г.

“Очевидно съществува риск от разпад на … вътрешния пазар в Европа”, заяви високопоставен испански държавен служител, който добави, че “не всички страни от вътрешния пазар имат достъп до тази ликвидност. “Германия има дълбоки джобове и може да си го позволи”, подчерта още експертът.

Междувременно Германия отпусна заем от 3 милиарда евро на търговеца на спортни стоки на дребно Adidas (ADSGn.DE), пое ангажимент за заем на стойност 1,8 милиарда евро за туроператор TUI (TUIGn.DE) и води преговори с Lufthansa за спасителен пакет от 9 милиарда евро. Към пакета има и други компании, пише изданието.

“Държавната помощ, която някои европейски държави обсъждат с авиокомпаниите, рискува да наруши конкуренцията и да създаде ползи само за някои от тях, когато секторът се рестартира”, казва Карло Амати от Италианския съюз на стюардесите ANPAV.

“Пазарните дялове, съществували преди COVID19, трябва да бъдат защитавани”, смята той.

Обявявайки плановете за съкращаване на 3000 работни места в петък, главният изпълнителен директор на Ryanair Майкъл О’Лири заяви, че ще оспори в европейските съдилища това, което той определи като над 30 милиарда евро държавна помощ за съперници на флага на ирландската му бюджетна авиокомпания.

Неравенството

Маргрет Вестагер, ръководител на Комисията по въпросите на конкуренцията, каза в сряда, че преустановяването на обичайните правила за държавна помощ е “напълно законно” сега, за да се спестят работни места на предприятия и че нарушенията на конкуренцията са сведени до минимум.

“Има различия в това колко държави-членки могат да изразходват средствата в зависимост от фискалното им пространство”, каза тя на виртуален дебат. “Но … ние запазваме единния пазар, защото наистина имаме нужда от него за възстановяването на икономиката си”, подчерта тя.

Официален представител на ЕС, който говори при условие за анонимност, беше по-откровен: “…ако погледнете мащаба на това, което по-специално Германия прави, но се отнася и за някои други държави, всяка идея за равнопоставеност или цялостност на единния пазар се е изпарила през прозореца.”

Това е в основата на искането на “болния Юг” за съвместно финансиране от ЕС, за да стимулира възстановяването. В противен случай те се страхуват не само, че ще са пострадали по-тежко в здравната криза, но и ще им отнеме повече време, за да възстановят икономиките си.

С предварителните данни на еврозоната, показващи икономическо свиване от 3,8% през първото тримесечие на 2020 г., ЕС обмисля да издаде дълг от Комисията, за да събере повече средства, с които да се помогне на държавите-членки да ускорят растежа си през 2021 – 2022 г.

Гунтрам Волф от експертния център Bruegel заяви, че централното заемане на средства от ЕС може да позволи на Брюксел да отправя искания за това как се харчат парите, след като Комисията също се окаже под натиска да прикачи климатични низове към пакетите за държавна помощ, която се отпуска за борба с коронавирусната криза.

“Колкото по-децентрализирани са тези схеми, толкова повече политически съображения се разрастват – дали и какви условия да се поставят за отпускане на тази помощ, дали държавите трябва да вземат акции с право на глас, какви сектори да бъдат подпомогнати, толкова по-голяма е заплахата за единния пазар”, каза той.

Испания каза в бележка преди разговорите на лидерите на ЕС миналата седмица, че “докато е необходима и приветствана по-голяма гъвкавост за националните отговори, жизненоважно е да се избегне това да доведе до по-неравномерен Европейски съюз”.

За да възстанови равнопоставеността между държавите и компаниите, Мадрид подчерта, че страни като Испания сега трябва да бъдат компенсирани, тъй като ЕС гледа към следващия си дългосрочен бюджет, за да помогне за рестартиране на икономическия растеж.

“Европа се нуждае от повече фискална мощ и ние се нуждаем от нея сега”, каза Ана Ботин, ръководител на испанския банков гигант Сантандер (SAN.MC).

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments